Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са остойностени под реалната си справедлива цена, а болничната помощ на практика работи при условия на силно недофинансиране. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов пред "Нова нюз".
Думите му бяха по повод икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика.
Брънзалов посочи, че анализът потвърждава с конкретни цифри проблеми, за които БЛС говори от години, но които досега не са били ясно разписани в икономически измерения.
Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват, изтъкна медикът.
Според представените данни, спрямо 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. "минус 83% инфлация". Това означава, че при актуализирани разходи и нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности.
Брънзалов обясни, че при това положение е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването и подчерта, че в момента много болници просто оцеляват.
Икономическият анализ сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в десет медицински специалности с тяхната справедлива цена. Разликите били "стряскащи", според председателят на БЛС.
Като пример той посочи клиничните пътеки по нервни болести, където средната цена на лечение е около 616 евро, а справедливата стойност според анализа е 2443 евро. При други специалности средната цена на лечение достига 2416 евро, а реалната икономически обоснована стойност е над 6200 евро.
"Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение", категоричен бе Брънзалов.
По негови думи при липса на адекватни мерки делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. "Тези средства не се покриват от никого - нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите", обясни той.
Председателят на БЛС припомни, че България е на последно място в Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. За сравнение той даде Австрия, където публичните средства за здраве са около 11 пъти повече в абсолютна стойност, при сходна територия и население.
"Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането", изтъкна Брънзалов и допълни, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е двойно по-висок от този в България.
Той посочи, че над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги. Това допълнително натоварвало системата.
Като възможни допълнителни източници на финансиране Брънзалов предложи част от акцизите върху тютюневите изделия да се насочват към здравеопазването - практика, която съществува в редица европейски държави.
Според председателя на БЛС рискът от фалити на лечебни заведения е реален и вече има болници в тежко финансово състояние. Особено уязвими са лечебни заведения в региони с малка и застаряваща популация.
"Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа", категоричен бе той.
Източник: news.bg
