България, Гърция и Румъния ще поискаме финансиране за съвместен проект за модернизация на жп линията Солун-София-Букурещ. Идеята на това партньорство е проста - заедно да планираме, да проектираме, да издаваме разрешения и да строим в синхрон, така че Север - Юг бързо да стане работещ коридор без прекъсвания, без забавяния и без бюрократични оправдания. Това заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, който беше домакин на първата работна среща между България, Гърция, Румъния и Европейската комисия за коридор „Черно море - Егейско море“. Участие в нея взеха алтернативният министър на инфраструктурата и транспорта на Гърция Константинос Киранакис, държавният секретар на инфраструктурата и транспорта на Румъния Йонут Кристиан Савою, координаторът на европейския транспортен коридор Балтийско море-Черно море-Егейско море Марио Мауро, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, министърът на отбраната Атанас Запрянов, изпълнителният директор на Европейската железопътна агенция Оана Гергинеску. В събитието се включиха още вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Робърт де Грот, управителите на инфраструктурните компании в областта на жп транспорта и пътищата, представители на транспортните министерства на трите държави, на Европейската комисия, на Европейската банка за възстановяване и развитие.
„След десетгодишно прекъсване, през следващата година възстановяваме редовната жп връзка между София и Солун. Последният директен влак, който е стигал от София до Солун е бил през 2017 г.“, каза вицепремиерът Караджов.
Като първи български приоритет Гроздан Караджов посочи Дунав мост 3 при Русе - Гюргево. По думите му проектът е ключов за целия коридор. Целта е проектът за нов мост да излезе от етапа на анализите и да влезе в реална подготовка за строителство с ясно разписани стъпки и отговорности, бе категоричен българският министър.
Вицепремиерът обясни, че ремонтът на съществуващия Дунав мост 1 ще приключи до юни тази година, а до тогава ще бъде готов и техническият проект за електрификация на железопътната част на моста. „Електрификацията на Дунав мост е сред важните дейности от реализацията на коридора. България подготвя електрифицирането на 11-километров участък от Русе-разпределителна до средата на Дунав мост. Преди края на годината ще бъде избран изпълнител. Това ще позволи безпрепятственото движение на влаковете от България до Румъния. Електрическата тяга може да намали транспортните разходи на товарите с около 30%, само след електрифицирането на тази малка отсечка“, обясни Караджов.
Вторият важен за България проект са новите мостове на Дунав при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра – Кълъраш. „Предпроектните проучвания за двата моста трябва да започнат час по-скоро, а също така и възобновяването на фериботната линия Русе – Гюргево, която ще осигури допълнителен капацитет“, подчерта вицепремиерът.
По време на форума бе изтъкната важността и на жп оста Свиленград-Пловдив-Стара Загора-Русе с нов тунел през Стара планина. Целта е единен, непрекъснат коридор със съгласувани стандарти и оперативна съвместимост между трите държави.
Алтернативният министър на инфраструктурата и транспорта на Гърция Константинос Киранакис подкрепи българските приоритети и подчерта, че проектите трябва да се разглеждат като единна европейска транспортна система. Той обяви, че в ход е електрификацията на двойната жп линия Пирея-Атина-Солун, модернизации по линията Солун-Кулата, и връзка от пристанище Александруполис към българската граница.
Държавният секретар на инфраструктурата и транспорта на Румъния Йонут Кристиан Савою постави акцент върху необходимостта от непрекъснатост на пътните и жп връзките и интеграцията между видовете транспорт.
Меморандумът за новия коридор, който трите държави подписаха през декември 2025 г. е много ясно послание към света, че не само ще защитават националните си интереси, но и европейските ценности, заяви координаторът на европейския транспортен коридор Балтийско море – Черно море – Егейско море Марио Мауро.
Ерик фон Бреска от ГД „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия заяви, че тристранни проекти с готовност за реализация до 2030 г. могат да получат финансиране по Механизма за свързване на Европа, ако съвместните предложения бъдат подадени до средата на септември 2026 г.
