Днес стана ясно, че президентът Румен Радев ще връчи първия проучвателен мандат по Конституция в понеделник. Стана ясно и още нещо – първата по численост парламентарна сила ще върне мандата веднага, в момента, в който го получи.
Има ли изобщо шанс за съставяне на правителство в рамките на това Народно събрание и как ще бъде решена голямата интрига – казусът със следващ служебен кабинет и служебен премиер?
По тези теми в предаването „Интервюто на деня“ говори политологът и университетски преподавател Христо Панчугов.
„Ако наблюдаваме социологическите проучвания към този момент, немалка част от партиите в парламента се движат около ръба на влизане в следващото Народно събрание. Това важи особено ако отчетем и възможността за повишена избирателна активност, за която социолозите говорят още от декември. Това означава, че партии като „Величие“, „Възраждане“, МЕЧ, а най-малкото и БСП, се намират около ръба на 4-процентната бариера. За тях продължаването на живота на този парламент би било най-добрата възможност – това осигурява спокойствие, субсидия и политическо време“, каза той.
„Проблемът обаче е, че няма конфигурация, която да създаде дори стабилно малцинство, което да издържи на натиск. Това го видяхме ясно и по време на протестите“ – смята още Панчугов.
По време на консултациите при държавния глава всички партии говореха за избори. Ако се стигне до третия проучвателен мандат обаче какво би ни показал изборът на президента?
„Ние много се опитваме да гадаем около някакви знаци, защото българската политика отдавна, за съжаление, не е пълна със съдържание. Гражданите се надяват на някакъв сигнал, нещо да им „присветне“. Според мен основният въпрос пред президента не е толкова на кого ще връчи третия мандат, а дали ще направи решителната стъпка и ще обяви собствен политически проект – тоест, дали ще се яви на изборите“, обясни Панчугов.
По думите му към момента няма воля президентът да бъде посредник в съставянето на мнозинство. Напротив – той открито подкрепя протестите и се опита да ги припознае като продължение на собствената си „борба с мафията“, което Панчугов определи като „неадекватно“.
