България е изправена пред реалната възможност да влезе в новата година без приет държавен бюджет и да остане в този режим поне до юни, ако страната отиде на предсрочни парламентарни избори. Това заявиха икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика и финансистът Левон Хампарцумян в ефира на bTV.
Според двамата държавата няма да "заседне", но ще функционира на автопилот - без ясно политическо ръководство и без стратегически решения. Николов подчерта, че при избори в края на февруари или началото на март, последвани от преговори за правителство, реалистичният хоризонт за нов бюджет е юни. До тогава страната ще работи с удължителен бюджет.
Икономистът обясни, че липсата на нов бюджет сама по себе си не е безпрецедентна и не означава финансова криза, тъй като държавата разполага с механизми за краткосрочно финансиране. По-големият риск според него идва от автоматичните механизми за увеличение на разходите, заложени в различни закони - включително ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите.
Николов предупреди, че ако парламентът не приеме удължителен бюджет, който изрично да блокира тези автоматизми, ще се стигне до дисбаланси - увеличение на разходите без ясно покритие, като най-лесно ще бъдат орязани инвестиционните проекти. В същото време ще има ресурс за МВР и отбраната, но не и за други сектори като култура, здравеопазване и статистика, което може да доведе до социално напрежение и протести.
Левон Хампарцумян акцентира върху институционалния проблем, а не върху самия бюджет. По думите му дори при смяна на правителства, клиентелистките мрежи, договорите и регулаторните органи с изтекли мандати остават и продължават да пазят статуквото. Той посочи, че протестите са индикатор за проблеми, но не са инструмент за решаването им - това става единствено чрез институционални реформи.
Двамата коментираха и ефекта върху бизнеса. Според Николов фирмите, които не зависят от обществени поръчки, ще бъдат поставени в състояние на несигурност - без яснота за бъдещата данъчна политика, регулациите и осигурителната тежест. Това ще отложи инвестиционни решения както на чуждестранни, така и на местни инвеститори и може да доведе до износ на капитал към по-предсказуеми пазари.
По отношение на инфлацията и цените, и двамата бяха категорични, че липсата на нов бюджет сама по себе си няма да доведе до рязък ценови скок. Основният инфлационен риск според тях идва от административното увеличаване на доходи без съответен ръст на производителността, както и от слабия контрол и конкуренция на пазара.
Адриан Николов и Левон Хампарцумян се обединиха около тезата, че най-големият проблем пред страната не е временната липса на бюджет, а продължаващата политическа и институционална нестабилност, която подкопава доверието в държавата и забавя икономическото развитие.
