Киберзаплахите вече не са виртуални, те се „преливат“ в реалния свят – спиране на дейността на болници, транспортни системи, заводи, обществени услуги. Въпросът вече не е дали, а как обществата могат да бъдат устойчиви на тези комбинирани хибридни кризи. Нужни са нови подходи, които съчетават киберсигурност, гражданска защита, технологична независимост и готовност при кризи. Това каза министърът на електронното управление Валентин Мундров пред колегите си на Съвета на Европейския съюз по Транспорт, Телекомуникации и Енергетика, който се проведе в Брюксел.
„България смята, че споделянето на опит с държавите членки е ключово – ускорява реакцията, намалява системния риск, повишава доверието в системата, изгражда общоевропейска култура на устойчивост”, заяви Валентин Мундров.
По думите на министър Мундров през последните години страната ни натрупа ценен опит от различни киберинциденти във финансовия, здравния, телекомуникационния и административния сектор. „Тези инциденти разкриха различни уязвимости при интегрирана координация. Затова ключов елемент за защита е споделянето-това не означава разкриване на чувствителни слабости, а обмен на ключови елементи – технически индикатори, оперативна информация и научени уроци. Кибератаките с реални последствия ясно показаха, че нито един сектор или държава не може да се защити самостоятелно”, подчерта още министърът на електронното управление.
„В България предстои още работа за изграждане на култура на доверие и по-активен обмен на информация на национално ниво. На европейско равнище обаче вече работим в по-интензивен ритъм – на всеки две седмици се споделя информация за киберобстановката в държавите членки. България редовно си сътрудничи и обменя данни с мрежата CyCLONe и подкрепя засилено споделяне чрез общоевропейски платформи като MeliCERTes и инструменти за автоматизиран обмен (STIX/TAXII)”, информира Валентин Мундорв.
В дневния ред на заседанието на Съвета на ЕС във формат „Телекомуникации“ бяха още темите за европейската конкурентоспособност в Цифровото десетилетие, възможностите за опростяване на цифровото законодателство, прилагането на Акта за цифровите услуги по отношение на онлайн платформите и електронната търговия и други.
По отношение на Акта за цифровите услуги, българският министър бе категоричен, че има положително въздействие върху прозрачността на платформите, но същевременно е необходим по-строг и координиран надзор над много от големите онлайн платформи.
Министър Мундров изрази и позицията, че цифровият суверенитет по отворен начин, така както е залегнал в политическата програма „Цифрово десетилетие“, определящ основните цели на Съюза в цифровата област, е начин за повишаване на конкурентоспособността, автономността и засилване на единия цифров пазар.
