Увеличаването на броя на ТЕЛК решенията през последните пет години отново постави на дневен ред въпроса за евентуални злоупотреби в системата. По данни на Министерството на труда и социалната политика издадените решения са нараснали в пъти, което провокира сериозен обществен дебат. Бившият социален министър Минчо Коралски коментира темата в студиото на "Денят започва" по БНТ.
Той припомни, че проблемите са системни и не могат да бъдат решени чрез прибързани проверки и ретроактивни мерки.
"Определено не сме най-здравата нация в ЕС – водим по сърдечносъдови, онкологични, диабетни, неврологични и психически заболявания", каза Коралски.
Според него общият брой на хората с увреждания в България е сравним със средните нива в Европа и статистически не показва аномалия.
Скандалите с фалшиви ТЕЛК решения обаче остават.
"Фалшификациите не започват в комисията. Те започват много преди това – в лабораториите и медицинските центрове, които издават документи, че човек е в тежко състояние", обясни той и подчерта, че ТЕЛК работи по документи", което прави системата уязвима.
Един от основните дефицити според Коралски е липсата на пълна интеграция между здравното електронно досие и ТЕЛК системата.
"Не разбирам защо хората носят купища документи, след като информацията би трябвало да е достъпна електронно. Така лесно ще се отличи реалното заболяване от фиктивното", посочи експертът.
Коралски припомни и че НОИ извършва допълнителен контрол на всички решения, но и там проверката е само върху документация. Според него анонсираните масови проверки на ТЕЛК решения от последните пет години крият сериозни правни и практически рискове.
"Ретроактивното действие на закона е изключително ограничено. Как ще се връщат средства – административно или съдебно? Какво се случва, ако човек вече е починал? Кой ще носи отговорност?", попита Коралски.
Той подчерта, че подобна проверка би блокирала работата на НОИ, който и без това обработва нови пенсии със сериозно забавяне.
Друг чувствителен въпрос е лавинообразното увеличение на личните асистенти – от около 20 000 преди няколко години до почти 90 000 днес.
Според Коралски това не е непременно индикация за злоупотреби.
"Право на лична помощ имат хора, на които ТЕЛК е определил нужда от чужда помощ. Преди пандемията бяха около 30 000. Сега, заедно с децата, са над 100 000. Това е максималният реалистичен капацитет според броя на нуждаещите се."
Той обаче признава, че има случаи, които трябва да бъдат проверени – например асистенти, които живеят в друг град от човека, на когото би трябвало да помагат.
Коралски предупреди, че реформата трябва да бъде внимателно планирана.
"Ако има злоупотреби, те трябва да се пресекат, но не бива рестрикцията да се насочва към всички. Трябва персонализирана, а не хаотична реформа.", изброи Коралски.
Той засегна и друга тема – ниското заплащане на социалните работници.
"Това не са чиновници. Те работят пряко с хората, а получават 1600 - 1800 лв. Заплащането демотивира кадрите, което влияе на качеството на цялата система.", призна бившият социален министър.
Коралски призова за по-задълбочен и последователен подход към реформите в социалната система.
