"Да смятате, че властта има сърце, е като да смятате, че алкохолик има два черни дроба – невъзможно е. Борбата за умилителност, която трябва да скрие политическата перверзия, винаги минава."
Това заяви проф. Петър Стоянович в ефира на предаването "Тази събота" по bTV. Коментарът му беше провокиран от решението за отпускане на коледни добавки от 120 лева за най-бедните пенсионери – действие, инициирано от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов след трогателен репортаж за баба Милка от врачанското село Горна Кремена.
Историкът направи остър разрез на ситуацията, в която държавната политика се диктува от моментни емоции и телевизионни репортажи, вместо от системни решения.
"Кой няма да се трогне от това да види една видимо финансово незадоволена жена или мъж. Тук обаче става въпрос за нещо по-голямо – дали държавата може да даде тези пари. Дали това не се прави на състезателен принцип кой ще наддаде в борбата за избирателя повече", попита риторично професорът.
Според него подобно поведение, в което политиците се състезават кой ще се покаже "по-красив и с по-изписани вежди", попада в графата на "онова, което се нарича класическа политическа свинщина".
"Когато животът ти е включен в битката за обичта на тълпата, ти вече се превръщаш в част от нещо друго. За жалост, съвременната политика в голяма степен се е превърнала именно в това", допълни Стоянович, цитиран от bTV.
Проф. Стоянович направи исторически паралел с практиките в Централна Европа преди и след Втората световна война, където 13-ата пенсия или заплата са били наричани "пуйчи пари".
"Парите, които ти дават колкото да си купиш една пуйка и аксесоарите към нея за Коледа", обясни той, подчертавайки разликата между подаянието и реалната грижа.
Историкът изрази опасения, че когато става въпрос за "национален акт", съществува риск от безразборно раздаване на средства, което може да доведе държавата до ръба на фалита. "Въпросът е, че има един момент, в който човек трябва да може да каже „стига“ и да продължи изречението с нормалния словоред на един съвременен политик", категоричен бе той.
В анализа си за социалната ситуация у нас, Стоянович бе крайно песимистичен относно съдбата на настоящите пенсионери. Според него преходът е показал с делата си, че тези хора няма да си отидат достойно от този свят, въпреки труда и осигуровките си.
"Голяма част от българските възрастни хора, въпреки изключителната сръчност на българина да оцелява, много често живеят в един недостоен недоимък. Това смятам, че няма да може да се промени. Те са обречени поколения", констатира професорът.
Той направи и сравнение с модела на Запад, където концепцията "баба да гледа внуче" е непозната. "Във Франция бабата си има любовник, в Германия бабата си има приятелска среда от четири други активни баби", даде за пример Стоянович, илюстрирайки пропастта между активния живот на европейските пенсионери и битието на българските, често сведено до оцеляване и грижа за внуците.
