„До края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%“, сочи доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), цитиран от Meteobalkans.
Според учените снегът вече не пада така, както го помним. Не просто закъснява – той си тръгва завинаги. Алпите и Балканите, някога бели и величествени през половината година, днес все по-често са кафяви и залети с кал.
Сателитите на Copernicus показват ясно: през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни. А в някои райони на Алпите – дори с 36. Средната височина, на която снегът „оцелява“, вече се е вдигнала с почти 300 метра. В България това означава едно просто нещо – по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и повече риск от засушаване през лятото.
„Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката,“ казва климатологът д-р Росица Аврамова.
Зимите се стопяват, буквално. Това, което се случва, е нов климатичен баланс. Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, а студените нахлувания от север отслабват. В резултат – по-дълги есени, по-къси зими и все повече дъжд, вместо сняг.
В планините това е фатално: снегът, който не се задържа, не може да захрани реките през пролетта. „Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода,“ обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. „Без нея – язовирите се пълнят рязко, после изсъхват. Сезонният баланс се руши.“
Изкуствен сняг, изкуствена зима
Ски курортите в Алпите вече харчат повече ток и вода за производство на сняг, отколкото за отопление и транспорт взети заедно. В Банско и Пампорово ситуацията е сходна: без снежните оръдия сезонът просто не започва.
Но изкуственият сняг има цена – енергийна и екологична. За да покрие един склон с 30 см сняг, са нужни около 2 милиона литра вода. И ако климатът продължи да се топли, скоро нито водата, нито студът ще стигат.
Снегът е тиха инфраструктура. Той не просто покрива планините – той ги захранва. Когато го няма, реките се свиват, почвите се изсушават, а енергийната система губи естествения си буфер. Според проучване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срути, първо ще страда Балканският полуостров – заради по-малките височини и по-бързото затопляне.
В последните години снеговалежите у нас се изместват към март и април. Януари често прилича на ноември – дъждовен, мъглив, мек. Дори в Пирин и Рила снежната покривка през зимата е с 30-40% по-тънка от нормата преди 20 години.
Снегът се превръща от сезонно събитие в спомен от детството. За съжаление, децата на XXII век няма да чакат „първия сняг“, защото няма да знаят какво е зима.
