С 20% е нараснала покупателната способност на средностатистическия българин от 2013 година досега. Въпреки че топи изоставането си от останалите обаче, тя остава най-ниската в Европейския съюз. Междувременно цените у нас, за същия период от време, са се покачили с 64%. За какво колко сме плащали преди и колко сега?
Това разкри "Нова телевизия".
Добрата новина е, че по паритет на покупателна способност показателите на страната ни растат. Ако трябва да сме по-конкретни за последните 11 години стоките и услугите, които можем да си позволим с доходите си, са с 20% повече. Какво обаче означава това?
Ако приемем, че покупателната способност на средностатистическия европеец се равнява на 100%, то нашата е 66.
Като сме трети по ръст от 2013 г. Тоест, можем да си позволим 66% от това, което той си позволява. Най-впечатляващ е скокът при ирландците, а след тях – при румънците. Въпреки този ръст, според Евростат, продължаваме да бъдем последни в Европейския Съюз.
Бетонирани на първата позиция са жителите на Люксембург, чиято покупателна способност през 2013 г. се е приближавала до това бъде три пъти по-голяма от тази на средния европеец. Днес, макар и малко по-ниска, все още е най-високата. С много бързо темпо я догонва Ирландия, а трета е Нидерландия, чиито стойности остават абсолютно непроменени за всичките тези години. Последната тройка през 2013 г. е била формирана от Латвия, Румъния и България.
Днес обаче Румъния се издига до 21-во място, като именно от тази позиция измества другата ни съседка Гърция, която днес е предпоследна, със само 4 пункта разлика от България. Най-близо до средностатистическия европеец е французинът, а държавите като нас, чиито граждани са с покупателна способност по-ниска от средната, стават все по-малко и са вече 10 на брой.
Промяната в цените за този период от време – накъде са се движили и с какво темпо:
Ако приемем 2013 година за отправна точка и проверим как са се изменили цените на закупените от нас стоки, ще видим, че по-евтино макар и с едва процент и половина, е било само на следващата година. След което цените тръгват нагоре. До към 2021 г. това се случва плавно – с по няколко процента годишно увеличение. Но след това, доста по-осезаемо, като именно между 2021 г. и 2022 г., скокът е най-голям. Сметката на НСИ за миналата година е за 64% увеличение на цените спрямо 2013 г. Като уточняваме, че говорим за средни цени – както на хранителни, така и на нехранителни стоки.
Българското производство намалява, цените растат - експерти искат по-силен контрол и ясна стратегия
Най-забележително е поскъпването при плодовете и зеленчуците, като рекордьор е гроздето, с 200%. Малко над лев и 10 преди, сега килограмът се продава за над 3 лева. Чушките, доматите, прасковите и кайсиите също бележат ръст в цената от над 120, дори 130%. Най-малко от изброените тук, е увеличението при ябълките.
При нехранителните стоки, ситуацията не е чак толкова динамична. От показаните тук, най-голямо увеличение е регистрирано при дървата за огрев – поскъпнали са двойно от 2013 г. до сега.
Увеличението в цените на облеклото и обувките е сравнително умерено, а това на бялата и черна техника – още повече. При телевизорите например, е 13%. Почти непроменена пък, остава цената на автомобилния бензин – от 2 и 60, на 2 и 63 за един литър.
