Разбраха се, поне засега. Така накратко можем да опишем ситуацията в управляващото мнозинство. Ротацията на най-високия пост в държавата е успешна за партийните компромиси и коалиционната култура. Темата в "Интервюто" коментира новият председател на парламента Рая Назарян от ГЕРБ-СДС.
Милена Кирова, БНТ: Госпожо Назарян, изборите в Пазарджик и по-скоро изборните резултати само повод ли бяха да се заговори за преформатиране и да се осъществи тази ротация или имаше старо, тлеещо напрежение?
Рая Назарян, председател на Народното събрание: Действително, резултатите от изборите в Пазарджик съвпаднаха с новия политически сезон и това по един естествен начин даде повод да се отворят редица теми. Една от тях, разбира се, да бъдат преразгледани взаимоотношенията вътре в коалицията, да бъдат направени равносметки как ще продължим оттук нататък да отговаряме на предизвикателствата, които новият сезон ще има, като темата за бюджета. И, разбира се, да отворим големия въпрос - как ще осигурим това мнозинство до 121 гласа, с които да можем да гарантираме, която и да била политика.
Разбира се, в хода на тези разговори се отвори и стар въпрос, който беше отлаган, тъй като не е бил никога спешен, а именно, че по отношение на позицията за председател на Народното събрание не е взето политическо решение, предвид което се обединихме около идеята за механизма за ротация и към днешна дата той е скрепен в политическия съюз, израз на който е споразумението за съвместно управление. Както и сами видяхте, той протече изключително плавно, без никакво напрежение и без по никакъв начин да бъде нарушавана работата и дневният ред на Народното събрание.
Нещо друго ни направи тази седмица впечатление - при изявленията на съвета за съвместно управление вече присъстваше Йордан Цонев от ДПС. ДПС заявиха многократно, че те постове не искат, по-скоро биха водили разговори за конкретни политики, но ако министрите, лицата, постовете са тези, които носят персоналната отговорност, то политиките са тези, които дават посоката в държавата. Как се определя посоката в нашата страна - на принципа на споделена отговорност или някой надделява?
В парламентарната демокрация всичко е въпрос на парламентарно мнозинство. Без парламентарно мнозинство няма нито правителство, нито бюджет, нито избор на регулаторни, контролни надзорни органи, нито реализиране на каквато и да било политика. Ние действително мисля, че показахме политическа зрялост и мъдрост и показахме, че можем да поддържаме сложни мнозинства и не смятам, че можем да бъдем упреквани за това, че поддържаме стабилността в държавата в една много сложна международна обстановка.
Разбира се, това парламентарно мнозинство се състои в момента от 4 парламентарни групи и когато има Съвет за съвместно управление, най-естествено и най-редно е да присъстват представители на всички парламентарни групи, най-малкото, за да знаят темите, посоките, анализите, изводите. Споделянето на отговорността да бъде ясно, както и че тази подкрепа, която е дадена, е за конкретни политики.
Да разбирам, че няма някоя формация, чиято дума се чува повече?
Взимането на решения е разписано от самото начало в нашето споразумение за съвместно управление. Там гласуват от трите партии по трима представители. И, слава богу, до момента почти не се е налагало да гласуваме. Винаги с единодушие взимаме решенията. Но иначе всеки е добре дошъл да дава становище и анализи, тъй като всеки има различен опит и сме експерти в различни области.
ДПС нямат право на глас?
Нямат право на глас, така е.
В събота в нашето студио предишният председател на Народното събрание Наталия Киселова заяви, че не става въпрос за принципа "стани от стола, за да седна", а по-скоро става въпрос за политики. Имаше ли разменна монета при осъществяването на тази ротация и това политиките на БСП в бюджета ли бяха?
Наистина не виждам никаква връзка между социалните политики на колегите от БСП с председателя на Народното събрание. По вашата логика, вие ще считате ли, че в момента, ако БСП имаха председател на Народното събрание, те щяха да поддържат и да изразяват десни политики и съответно сега, като нямат председател, да поддържат своите леви политики?
Но пък имаше стъпка назад за част от заложените в бюджета моменти?
Политиките, особено социалните политики, на които държат колегите от БСП, бяха ясни още в момента, когато преговаряхме за коалиция. И тези политики са скрепени като приоритети в нашето съвместно управление. Така че тук изненада няма. Ние сме наясно още в бюджета, който приехме тази година, през месец март, още тогава сме следвали тези посоки. Това са ангажиментите, които трябва да изпълняваме помежду си, за да си имаме доверие.
Очакват ли ни отново среднощни заседания за държавния бюджет? И кога да очакваме той да бъде внесен?
Благодарение на това, че в момента България има редовно правителство, бюджетът ще бъде внесен преди годината, за която се отнася. Което е един от големите приоритети, заради които се създаде коалицията. Реално оттук нататък, в рамките на следващите дни, предстои трите бюджетни закона да бъдат разгледани от Тристранния съвет, след което Министерският съвет да ги приеме и да ги внесе в Народното събрание. Оттам нататък вече ще се ясни и конкретните параметри по политиките и можем да започнем вече конкретния дебат.
Но от обсъжданията до момента, от това, което е ясно, че няма да има съществени промени в политиките, нито по отношение на приходите, нито по отношение на разходите. Бюджетът ще бъде балансиран според разписаното национално законодателство и бихме могли да го определим повече като консервативен, отколкото като реформаторски. Среднощните заседания обикновено са при гласуванията на второ четене и най-вече на големия бюджет, другите минават по-бързо и те са въпрос на организация.
Винаги би могло в един ден да бъдат представянията на докладите, както и самите дебати, а в друг ден да бъде самото гласуване, тъй като винаги има много предложения между първо и второ гласуване. За да могат да знаят депутатите детайлно и ясно какво гласуваме, е добре това да бъде в един по-свеж ден, за да може да протече този процес нормално и безпроблемно.
Това леко забавяне в представянето на финалните параметри на държавния бюджет защо се случи? За да се тества общественото мнение и това на социалните партньори, на синдикати, на работодатели по определени точки, давам ви пример с двата процентни пункта увеличение на пенсионната вноска.
Аз мисля, че скоро не сме имали бюджет, който да бъде приеман толкова навреме и внесен, когато е предвидено - точно преди започването на бюджетната година, за която се отнася. И в този смисъл не е имало никакви тестове. Естествено, всеки един детайл обсъждаме в Съвета за съвместно управление и съобразено, разбира се, и с Европейската комисия, защото това е вече наше задължение. Нямало е никакви тестове и преди да има конкретики по бюджетните рамки, по финансовата рамка на държавата, считам, че няма нужда да се коментира.
А готови ли сме за еврозоната? И вие как бихте постъпили, ако трябва, например, да вземете решение за референдум? При Наталия Киселова не се стигна до референдума на президента. Ако бяхте на нейно място, как бихте постъпили?
Законодателството и системите в държавата са приведени в съответствие, в готовност за преминаване към единната европейска валута. Бюджетът ни е в евро, което означава, че от 1 януари 2026 година и държавата, и Българската народна банка ще могат вече да преминат през този процес съвсем плавно и безпроблемно.
Разбира се, всеки технически въпрос по тази тема е изцяло в компетенциите на изпълнителната власт. А що се отнася до референдума, това искане на президента беше изцяло противоконституционно. И аз съм сигурна, че той самият е наясно с това, тъй като самият Конституционен съд има произнасяне в тази посока. И всеки юрист би постъпил по абсолютно същия начин, а именно, с разпореждане да върне искането на президента като недопустимо.
И по този въпрос мога да кажа, че госпожа Киселова не е била сама в обсъждането и взимането на решението, защото ние заедно сме обсъждали, сме правили анализ на законодателството, така че да постъпим по най-правилния и законосъобразен начин.
И тогава сте работили в екип заедно с нея?
В коалицията имаме своето уважение, имаме своето доверие. Минахме през изключително много предизвикателства, които мисля, че няма нужда да споменавам - колко пъти имаше вот на недоверие, тази ситуация с референдума, решението на Конституционния съд, което преформатира изцяло композицията на Народното събрание и така нататък. Така че смятам, че всички тези предизвикателства направиха коалицията по-единна и с повече уважение се отнасяме и разчитаме едни на други.
Тази седмица във фокуса в Народното събрание беше и темата с "Лукойл". Следейки коментарите не само в нашата страна, извън пределите, излиза, че в момента всяка държава се опитва да се справи сама. Дерогация ли е единственото възможно спасение за нашата страна?
Всяка държава преговаря самостоятелно, защото има редица особености. Всяка държава, разбира се, която има такива активи. Като пример ще ви дам Унгария, която работи с руски петрол, докато България отдавна не работи с руски петрол. Но от момента на обявяване на тези санкции българското правителство е в контакт и е провело всички важни разговори, както с американската страна, така и с европейските ни партньори, т.е. с Европейската комисия, с ОПЕК и всички важни посолства.
Тези преговори продължават и в рамките буквално на няколко дни, може би до сряда, ще има вече конкретни решения, които да бъдат взети, обявени, изготвени и внесени в Народното събрание, за да може да бъде защитен максимално българският интерес.
Дерогация е едно от тези решения ли е?
Един от вариантите, за които се преговаря е това, но разбира се има различни нюанси, как точно да се случи, така че да бъде максимално защитен и да бъде обезпечен пазара. Вие видяхте, че ние в петък взехме едно решение на Народното събрание, с което ограничихме износа на дизел и авиационно гориво. Като разбира се, това решение е една превантивна мярка, която се дава с акт на директора на агенция "Митници" да преценява какво количество да бъде изнесено, за да може да има спокойствие на вътрешния пазар. И да, гориво има. Не трябва хората да се притесняват, гориво има, както в рафинерията, което го преработва, така и в данъчните складове и отдел на съвсем различно място е държавният резерв.
Критиките на опозицията бяха основно насочени към това има ли достатъчно гориво. Но понеже споменахте и президента, а той все повече сякаш говори за своя партия, вчера на журналистически въпрос отговори - "хората го искат". Притесняват ли се останалите формации? Вие притеснявате ли се от нова формация, начело с президента Радев, социологията му дава висок рейтинг?
В съботното изявление на президента Радев имаше нещо друго, много по-притеснително. Той сподели, че група от хора събират средства от негово име за президентска партия и ги обяви като измамници. Аз го призовавам, разбира се, ако той вече не е взел съответните мерки, да подаде сигнал към компетентните органи, защото това са сериозни неправомерни деяния по смисъла на нашия Наказателен кодекс. И ако подминем тази тема с мълчание, това означава, че ни ставаме съучастници в нещо, което не е редно да съществува. И аз вярвам, че неговата администрация вече е взела отношение.
А що се отнася до самата идея за президентска партия - редно е да кажем, че докато господин Радев е президент, той няма право да прави партия. След като вече не е президент, той може да прави всичко, както всеки пълнолетен български гражданин.
Народното събрание отне или по-скоро ограничи правомощията на държавния глава, що се отнася до назначаването на шефовете на служби? Защо беше направено това? Защото президентът се казва Румен Радев или защото парламентът не иска да живеем повече в държава на "изпълняващите функциите"?
Според българската Конституция тези правомощия не са ничии. Според Конституцията също е предвидено тези правомощия да се определят в закон. И щом самата Конституция е предвидила тези правомощия да се определят със закон, значи се е имало предвид да бъдат акт на политическо решение, т.е. на управляващо мнозинство.
Така че на никого нищо не му е взето. Отделно, по новия ред се предвижда една друга процедура, която е много по-публична и прозрачна. Защото няма по-публичен орган от Народното събрание, който когато провежда процедури, винаги изслушва кандидатите, предоставя изключително широка информация за техния опит, качество, компетенции. Самото общество може да участва в този процес като задава въпроси, което дава една друга визия за това кои са всъщност ръководителите на тези специални служби.
