Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по програма "Христо Ботев".
Контекстът на форума
"Очевидно е, че имаме проблем на Изток, говоря за Русия. Но регионалната заплаха отива доста по-далеч. Русия обяви България за неприятелска държава и продължава да води брутална и разрушителна война, каквато никой в Европа не си е представял допреди четири години – в такъв мащаб и без изглед за край. И това не може да продължава безкрайно, мислейки си, че ще ни се размине. Не, няма да ни се размине. Трябва да се поставят въпроси и да се чуят отговори. Форумът не беше антируско събитие. Напротив, за Русия не се говореше толкова много. Говореше се за това колко години сме изпуснали, какво можем да направим и къде да насочим вниманието.
Бизнесът да си поговори и да чуе какво може да се направи с властите, защото всички знаем, че клиент номер едно в сигурността във всяка посока е държавата. Частните корпорации не си купуват танкове, нали?"
Частният бизнес, държавата и отбраната на Европа
"Частният бизнес не стои далеч от държавата, напротив, в добре уредените държави има много добри отношения и печели милиарди от това. В България истинският частен бизнес поддържа дистанция, защото процесът на обществените поръчки е силно политизиран и това на кого възлага държавата. Това е дистанцията, която пречи. От друга страна, българската държава има много силен военнопромишлен сектор. Това, което дава като част от българската икономика държавните и военни предприятия, но и силни частни такива, е едно от най-големите в ЕС. Така че самата държава има силно развити позиции в оръжейния бизнес. Но е известно, че има частни производители, които са имали сериозни проблеми през годините, например като Емилиян Гебрев. Така че да, частният бизнес има защо да поддържа дистанция."
Ако бизнесът е разчитал да срещне държавата – не я срещна на този форум
"От името на правителството беше дошъл вицепремиерът Томислав Дончев. Вярно, вицепремиер е, но е министър по иновациите и растежа. Няма силен профил в сектора на отбраната. Министерството на отбраната беше изпратило един от заместник-министрите Радостин Илиев. Но всъщност бизнесът има повече работа с другия заместник-министър. Той не дойде. Министърът не дойде. В залата по едно време беше председателят на парламентарната комисия по отбрана. Не го видях да вземе отношение. Но правителството и държавата – не бих казал, че ги имаше. Тези, които видимо отсъстваха от гледна точка на държавата, бяха военните. Ясно е, те са длъжни да поддържат аполитичност, но не и адържавност. Не трябва да се правят, че не са част от държавата."
Разговорът за иновациите и реалността на отбранителния бизнес
"Вицепремиерът Дончев говори за това, че до 2030 година вероятно около 40 милиарда лева ще отидат за отбрана. От тях 20% или около 8 милиарда ще бъдат вложени във физически средства за отбрана: въоръжение, танкове, гаубици, кораби и така нататък. Според него това ще създаде около 14–15 хиляди работни места.
Това звучи добре. Но той говори също и за дронове, че трябва да се научим да правим дронове, много и евтини. Аз лично присъствах на разговор между участници и някои от тях се изказаха доста скептично по този повод. Казаха: "Какви дронове? Тази работа с дроновете е измислена и направена в Украйна".
Имаше презентация по темата, в която се показа, че капацитетът на Европа, на целия Европейски съюз в момента е да произвежда 1 милион дрона годишно. Украйна има капацитет да произвежда 5 милиона. Китай между 12 и 15 милиона. Някак си не се разбира, че разговорът за иновациите трябва да бъде силно фокусиран върху това къде всъщност можем да намерим ниша, да постигнем нещо, което да направи впечатление – първо, на българското Министерство на отбраната, което да го купи, и след това, когато имаш резултат в България, да го продаваш и в чужбина. А не да търсиш само в чужбина."
Армин Папергер каза това, между другото. Той каза: "Не можете да бъдете силна компания на този пазар, ако нямате национален пазар. 40% от продажбите ви трябва да идват в началото от националния възложител".
"Райнметал" идва в България с голяма инвестиция. Но нека честно си го кажем – това е барут и желязо. Те правят завод за барут и за снаряди. Същият разговор би могъл да се води спокойно и в края на XIX век, защото артилерията изглежда по друг начин и скоро ще може да изстрелва снаряди на 100 км. Бъдещето е в технологиите, това е фундаментът на отбраната. Но "Райнметал" продава на България едно стандартно базово производство. Това не е иновация. Ще получим добри технологии, за да произвеждаме барут и снаряди. Смисълът на конференцията беше малко по-различен."
Дронове, дефицити и стратегическа промяна в Европа
"В Европа има нужда от всичко. Това е проблемът. Има една проста причина: това, което видяхме в Украйна досега, а то ще продължава Бог знае докога, е, че се изредиха няколко типа война, няколко начина на водене на бойни действия. Видяхме нещо, което прилича на Втората световна война – с масивни атаки на танкови колони, бронирани машини, ракети, самолети. После тази фаза спря. Започна да прилича на Първата световна война – окопна война. Руските войски търпят сериозни загуби. Напредват тук километър, там – два. От края на 2022 година, ако не се лъжа, досега не са напреднали особено. Макар че губят стотици хиляди. Разбира се, и украинците губят много хора. Но прилича на война, която сме виждали преди десетилетия. След това се оказа, че войната е преминала във фаза, в която двете страни не могат да имат директен контакт.
Има буферна зона – може би около 30 км широка, в която едва могат да се доближат и да се видят лично. Защото в небето има дронове. Хиляди дронове са там всеки ден. Не можеш да припариш. Някои от тях са летящи снаряди – дронове самоубийци. И внезапно войната започва да изглежда по начин, който дори предишният командващ американската армия Марк Мили описа в голяма статия. Той каза: "Хора, ние не сме готови. Като гледам какво става в Украйна – ние имаме F-35, а те просто засипват всичко с дронове – и едните, и другите". И не знаем как ще изглежда войната в края на 2026-а.
Европа има дефицити във всяка от фазите. Не може да не си напълните първо складовете с това, което бързо сте изпратили да помогнете на Украйна. Не може да се окажете с танкове, произведени преди 30–40 години, леко модернизирани. Не може да имате гаубици от съветски стандарт, защото само България може да ги произвежда по съветски модел. Местата в Европа, където това се прави, са две-три – България, Чехия, Словакия. Съветският стандарт трябва да се смени, за да можете да получите снаряди от Южна Корея. Трябва да имате ракети, радари, сателитно разузнаване и наблюдение в реално време. И най-вече, трябва да имате хора, които го владеят. Да бъдат добри артилеристи, добри танкисти, добри оператори на радари, и всички да могат да работят с дронове.
В Балтика това вече се прави – започват от първи клас да обучават децата да пилотират дронове. Скоро младите хора в България ще трябва да се научат да летят с дронове."
Дефицит и пари
"Не е само пари. Това е свръхразчитане на американския чадър. На присъствието на американските войски. На Америка като "арсенал на свободата и демокрацията", както се нарече още по време на Втората световна война. И като стане нещо в Европа, американците ще помогнат. Само че тази схема беше разработена за конфликти, в които Западът има доминиращо превъзходство. Първо, войната не е между Русия и Запада, очевидно. Не се сражават тренирани, обучени и синхронизирани войски от Балтика до България и от Португалия до Финландия. Смяташе се, че ако някой реши да нападне, ще се сблъска с машината на НАТО, доминирана и водена от Америка. Но сблъсъкът стана в Украйна. И се оказа, че Европа помага с каквото може, но няма резерви. Американците приеха един предпазлив подход – не предизвиквайте руснаците, защото са ядрена сила.
Никой не иска да превърне регионален конфликт в глобален. Изглеждаше като проблем на Европа. Самите руснаци се опитваха и още го правят – да го представят като вътрешносъветски конфликт. "Ние си уреждаме тук някакви неща – какво ви интересува вас в Европа? Не сме ви заплашвали". Това не е вярно.
Америка каза: "Ще помагаме, но няма да даваме всичко наведнъж, защото не искаме да стигнем до ядрена конфронтация. Този компромис, в който действаше администрацията на Джо Байдън, се изпари в момента, в който дойде администрацията на Доналд Тръмп.
Европа се оказа, че е пропиляла – или по-скоро, Украйна е дала на Европа три години, а тя ги пропиля в отлагане, надежди, консултации, събиране на средства, създаване на фондове. Докато се оказа, че трябва много бързо да изясним ситуацията, пред която сме изправени. Европа, вече близо четвърта година, няма ясна представа от какво точно трябва да се страхува. Коя е заплахата."
