Публичните финанси са под натиск от гледна точка на разходната част. Трябва да почнем да намаляваме дефицита, когато имаме растяща икономика. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ членът на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Каримански.
Не е нормално при растяща икономика дефицитът да се увеличава. Към края на август дефицитът е около 4% от БВП или с 5,215 млрд.лева повече от миналия август. За този период дефицитът е нараснал с 210%, заяви Каримански, като добави, че към края на август вече са направени над 80% от предвидените в бюджета за годината разходи.
Тепърва има да се направят още много разходи и ако към осмия месец сме направили 81% от предвидените, към края на годината със сигурност ще бъдат над 100%. Тези разходи идват от т.нар. снежна топка – разходите, които са извън бюджета, от отделните специализирани бюджети, например нарастването на разходите за заплати в МВР повече, отколкото е нормално, посочи членът на ръководството на БНБ.
Приходите не вървят така както беше предвидено в консолидираната фискална програма. Приходите от ДДС като изпълнение тази година са по-малко към август месец тази година от август миналата година. Приходите от помощи и дарения са още по-малко. Тази година имаме и по-висока инфлация, особено след юни месец. Когато инфлацията се засилва, тя има само положително въздействие към приходите от ДДС, т.е. особено за последните два месеца инфлацията е помогнала за приходите от ДДС, отбеляза Любомир Каримански.
Ако изключим капиталовата програма, в този бюджет не са предвидени и други буфери. Трябва да имаме нарастване на буферите, когато имаме растяща икономика, а не да увеличаваме разходите. Не трябва винаги да се вглеждаме в бюджета, а в това какви са политиките, които ще изпълнява едно правителство, за да натрупва блага и те да бъдат разпределени правилно между отделните сектори в държавата и между социалните групи. Това не виждам. Трябва да кажем какви са политиките, върху които ще стъпи този бюджет, каква е философията – аз не ги виждам. Бюджетът не може самоцелно да изпълнява някаква техническа функция, важно е какво изпълняваме като трансформационни политики, ако ще се реформира даден сектор, какво правим с демографския сектор, какво става с детската болница. Проблемът не е в бюджета сам по себе си, проблемът е в политиките, които липсват, каза Каримански.
Той коментира и влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Не е проблем преминаването от една валута в друга, а преминаването в икономика с по-висока добавена стойност, която да можем да изнасяме и извън България. Това е основният проблем, който трябва да бъде заложен, заяви членът на УС на БНБ.
По думите му няма разлика между изтеглените дългове от правителствата с министър на финансите Асен Василев и сегашното, с финансов министър Теменужка Петкова, тъй като, според Любомир Каримански, заемите не са използвани за инвестиции в икономиката на България, както би трябвало да бъде.
