Завърши строителството на първия етап от хранилището за слаби и средноактивни радиоактивни отпадъци в Козлодуй. С това страната решава завинаги проблемът със съхраняването на този тип отпадъци. За да започне реална работа, хранилището трябва да получи и разрешение за експлоатация, съобщава БНТ.
Все още обаче остава открит въпроса за съхраняването на високоактивните отпадъци сред които отработеното ядрено гориво, какви са опциите пред страната?
Над 1000 стоманобетонни кубове пълни с радиоактивни отпадъци вече чакат да бъдат складирани в новото хранилище. Двайсет години обаче отнема цялостните процес по изграждане на първия етап от съоръжението. Самото строителство започва през 2017 година. 29 август 2017 г.
Ира Стефанов - главен инженер на Националното хранилище: На първия етап е изградена първата платформа и съпътстваща сграда и съоръжения. Първата платформа съдържа 22 клетки за погребване, всяка една клетка е самостоятелна, сеизмично самостоятелна, квалифицирана.
В нея ще бъдат подредени 288 стоманобетонови кубове.
"Стоманобетонните контейнери се подреждат по определен ред, след като запълним клетката, ние запълваме свободното пространство с фин гранулиран материал и изграждаме покривната плоча".
Все още няма точен срок, в който да започне складирането на отпадъците. Преди това има друг етап.
Борислав Станимиров - зам. председател на Агенцията за ядрено регулиране:
Въвеждането в експлоатация е пробна експлоатация, тоест за един период, в който те ще обосноват за колко време искат тази пробна експлоатация, след това ще подадат заявлението, така че е много трудно да се изчисли 2026 - 2027 година.
След запълване на първите 22 клетки предстои изграждането на още 44 клетки на два етапа. Те ще бъдат достатъчни за обезпечаване на работата на АЕЦ Козлодуй дори и след изграждане на новите блокове - 7 и 8. След като хранилището събере всички отпадъци то ще бъде погребано завинаги като първите 300 години ще е под строг контрол.
Един от източниците на радиоактивни отпадъци е извеждането от експлоатация на малките блокове от първи до четвърти на АЕЦ "Козлодуй". Дейността се извършва от Държавното предприятие Радиоактивни отпадъци под надзора на Агенцията за ядрено регулиране.
Николай Грозев - директор на дирекция в Агенцията за ядрено регулиране:
председателят е издал разрешение за поетапно изваждане на 20 парогенератора като след това ще бъде изграден временен цех за тяхното раздробяване, като идеята е металът, който ще се получи да бъде поетапно изведен и освободен от регулаторен контрол.
Все още България обаче не е взела решение какво ще прави с високоактвните отпадъци като отработеното ядрено гориво. От 1996 до 2022 година то се изнасяше за Русия с цел преработка и обратно връщане в страната след години. След началото на войната в Украйна отработеното гориво се съхранява в ядрената ни централа.
Николай Грозев: АЕЦ "Козлодуй" разполага с достатъчно място за съхраняване на отработеното гориво и се търсят вече начини за поетапно предаване. Няма нищо опасно от радиологична и от ядрена безопасност гледна точка горивото да се съхранява, то е добре подсигурено.
Страната обаче трябва да вземе решение дали ще преработва ядреното гориво оттук нататък като се водят разговори с Франция за това или ще го погребва.
