Следващата фаза на европейската интеграция ще бъде в сферата на отбраната и сигурността – "общ щит и общи граници", заяви в интервю за БТА бившият канцлер на Австрия д-р Волфганг Шусел по време на информационна визита на български медии в Австрия по повод на предстоящото въвеждане на еврото в България. Шусел изказа мнението, че присъединяването към еврозоната не е само въпрос на икономика, а и на стратегическа политическа интеграция. По думите му за държави като Австрия и България споделянето на обща валута с останалите страни членки носи редица практически предимства – улеснен туризъм, стабилен износ и предвидимост на финансовите процеси. Но най-важното е, че еврото дава на страната пълноправно място в сърцевината на европейския проект.
В разговора си с пратеника на БТА Шусел припомни, че въвеждането на еврото в Австрия е било предшествано от трудни политически и психологически предизвикателства – от бюджетен дефицит над 5 на сто до съпротива срещу загубата на националната валута. Преходът е бил успешен благодарение на дисциплинирана финансова политика и масирана информационна кампания. "Информация, информация и пак информация – това беше изводът", каза Шусел.
Според него опасенията, че с еврото България ще загуби контрол върху икономиката си, са неоснователни. "С валутния борд вие и без това следвате еврозоната – просто сега ще имате глас при вземането на решения", заяви той.
Шусел настоява, че това е момент от национално значение, който изисква надпартиен консенсус. В заключение той защити идеята за Европа като уникално място на свобода, което си струва да бъде опазено от национализъм и страхове, с повече доверие, солидарност и обща визия.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Шусел, кои бяха основните геополитически и икономически мотиви зад присъединяването на Австрия към Европейския съюз и еврозоната? Освен икономическите аргументи, какви бяха геополитическите съображения, които стояха зад решението?
- И двата вида съображения бяха важни. От икономическа гледна точка – Австрия е почти като България по отношение на размера на територията и населението. Страна с туризъм. От гледна точка на икономиката, споделянето на една и съща валута с още 22 държави в ЕС е много важно. Да имаш милиони туристи, използващи същата валута вкъщи, както за Австрия, така и за България, ще е удобно предимство. Същото се отнася и за износа.
Но има и стратегически, политически аргумент. Когато през 2007 г., докато все още бях канцлер, се присъединиха Румъния и България, аз лично отпразнувах това като исторически момент – не само за двете страни, а и за Европа като цяло. Ако обаче сте член на ЕС, но не и част от еврозоната, изпускате най-съществените сфери на политиката. А сега вече, от 1 януари 2026 г., когато се присъедините към еврозоната, вие ще станете пълноправен член на общия пазар, на Шенген и на валутния съюз – това ще ви постави в сърцевината на европейския проект. И тази разлика е много съществена.
Как изглеждаше вътрешният политически дебат в Австрия тогава? Имаше ли силна опозиция срещу въвеждането на еврото и как я преодоляхте?
- Не бива да забравяме, че пет години по-рано имаше гражданска инициатива срещу въвеждането на еврото, организирана от Партията на свободата. Тя събра само около 250 000 подписа – това са приблизително 4,5 процента от населението.
Когато през 2000 г. станах канцлер, Австрия се изправи пред сериозен бюджетен проблем – дефицитът надхвърляше 5 процента от БВП. Такова равнище би блокирало присъединяването ни към еврозоната. Наложи се да работим много интензивно през първите две години, за да намалим дефицита от над 5 процента до нула. Това стана чрез дисциплинирана финансова политика – ограничаване на разходите, някои временни данъчни мерки и частична приватизация. Беше трудно, но необходимо и сработи.
Имаше ли и психологическа съпротива срещу замяната на шилинга с еврото?
- Да, и то съществена. Австрийският шилинг имаше огромна символна стойност и от психологическа гледна точка бе свързван с големи постижения. Той беше част от нашата идентичност още от следвоенния период – един от белезите на възстановената държава и икономическото чудо. За много хора идеята да се откажем от шилинга звучеше като загуба, не като печалба.
Възприемането на новата валута се затрудняваше и от самия обменен курс – едно евро се равняваше на 13,76 шилинга. Представете си колко сложно е за човек, който всекидневно пазарува, да прави сметките си "наум" с такова съотношение.
Наложи се да проведем мащабна информационна кампания: предоставяхме калкулатори, организирахме публични разяснения, медийни кампании. Но въпреки това едва четири седмици преди прехода – в края на ноември, началото на декември 2001 г., проучванията показаха, че 80 процента от хората не са напълно наясно какво точно предстои. Бяхме въвели три месеца преди това двойно обозначение на цените, потребителски комисии и т.н. Хората не бяха наясно, не им пукаше. Това бе психологически проблем.
Изводът, който направих, беше много прост: информация, информация и пак информация. Дори когато си убеден, че обществото вече е чуло всичко, продължавай да повтаряш. Всеки трябва да разбере какво се случва. А това е историческо решение за България, сигурен съм.
Може ли такава кампания да се проведе без политическо противопоставяне, каквото често наблюдаваме в България?
- Да, възможно е, това е прагматичен въпрос. Въвеждането на еврото е икономически плюс за България със сигурност. И освен това е огромно политическо постижение. Или сте вътре, или не сте. А ако не сте, винаги рискувате да бъдете третирани като "втора категория" член. А България не заслужава това. Вашата страна заслужава да бъде пълноправен, уважаван член на европейското семейство. Това винаги е било моето убеждение. Единният пазар, Шенген, еврозоната – това са важните неща. Тези стълбове са ядрото. Следващата стъпка би била обща отбрана. И мисля, че наистина трябва да си сътрудничим заедно в тази насока.
Партиите в България трябва да отстъпят от местните си проблеми и различия. Това е въпрос от национално значение, който засяга бъдещето на страната.
В България има опасения, че с въвеждането на еврото ще се загуби контрол върху националната икономика. Основателни ли са тези страхове?
- Тези страхове са разбираеми, но неоснователни. Всяка страна, която се присъединява към обща валута, делегира част от паричния си суверенитет – това е факт. Но в замяна получава участие в процеса на вземане на решения и стабилност.
В австрийския случай, още преди еврото, нашият шилинг беше фиксиран към германската марка. По същество вече следвахме паричната политика на Бундесбанк. Подобна е и ситуацията на България днес – левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд. Това означава, че реално не губите нищо, а печелите.
След присъединяването вие печелите място на масата. От 1 януари 2026 г. ще бъдете част от ЕКОФИН и от заседанията на органите на еврозоната, ще участвате в обсъждането и оформянето на решенията. Няма да сте отвън и да слушате какво ще правят те, и да го повтаряте. Това е огромна разлика – от наблюдател се превръщате в участник.
В едно от изказванията си споменахте, че следващата стъпка на интеграцията ще бъде общата отбрана. Възможно ли е Европа да има по-силна и единна позиция в отбраната и енергетиката?
- Да, убеден съм в това. През последните 30 години живеехме в илюзията на така наречения дивидент от мира. След края на Студената война почти всички европейски държави съкратиха армиите си. Германската армия, например, намаля с една трета - от 600 000 на 180 000 души. Намалихме флотите, авиацията, противовъздушната отбрана наполовина.
Това спестяване ни донесе около 2 трилиона евро за три десетилетия, но тази епоха приключи. Научихме горчив урок - войната се завърна на континента, а ние не видяхме признаците за това. И не е свършила. Трябва да се превъоръжим. Трябва да работим заедно, защото иначе би било твърде скъпо и недостатъчно ефективно. Мисля, че следващата стъпка на европейската интеграция ще е вид обща отбрана, щит, както и граници.
Как оценявате днешната политическа обстановка в Европа? Наблюдаваме ли възраждане на национализма под нова форма или това е просто реакция към глобалните предизвикателства?
- Това е много интересен и труден въпрос. Според мен има два вида национализъм. Сто години по-рано имахме империалистически национализъм. Днес този национализъм все още е тук – в Америка, Русия, Китай.
Там виждаме класически империалистически национализъм, докато в Европа - един вид "страхлив национализъм", който се опитва да запази статуквото. Хората имат чувството, че могат да изгубят постигнатото – сигурността, идентичността, стандарта на живот. Нашата задача е да превърнем това чувство на несигурност в положителна енергия.
Европа остава уникално място – континент на свободата, на свободната мисъл, без някой да те контролира или наказва, на свободата да създаваш (свободна компания), да се ожениш.
В едно от последните издания на European Voices прочетох статия за европейския начин на живот, който си струва да защитим. В нея се казваше, че ако някъде в Космоса има разумни същества и търсят подходящо място за кацане, най-доброто място би било Европа. Защото тук хората са миролюбиви, открити, гостоприемни, не сме враждебни към гостите. Това е много важно – струва си да браним европейския начин на живот. Трябва да знаем това и да разпространяваме това послание.
