Не съответстват на истината публичните изявления на г-н Гроздан Караджов (министър на транспорта и съобщенията) от ефира на bTV от 05.10.2025 г. за освобождаването на 10 служители от системата на повереното му министерство поради „предполагаеми корупционни практики“. Нещо повече – тези изявления не съответстват и на застъпеното от самия министър в предходни негови публични изявления. Това се казва в официална позиция на Александър Иванов, председател Фирмена синдикална организация на КТ „Покрепа“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при Министерство на транспорта и съобщенията, разпратена до медиите.
Позицията продължава така:
1. Противозаконно е уволняването на лица поради „предполагаеми“ (неразследвани, недоказани) корупционни практики. Ато тези практики са установени по надлежния ред, не биха били „предполагаеми“; а ако не са установени (не са безспорно доказани), то евентуалното уволняване на някого заради тях би се отменило от Съда като незаконно.
2. През последните месеци за корупция от системата са уволнени 2 служители – след като опитът за изнудване на шофьори от екипа на Роби Уилиямс придоби широка публична известност, благодарение намесата на Британското посолство; не благодарение някакво „пълно съдействие“ от страна на българската държавна администрация.
3. Българската държавна администрация (в лицето на политическото ръководство на МТС и в частност – на ИААА) от години отказва да прави очевидно необходимото за справяне с широко известни проблеми в Автомобилната администрация – сякаш именно за да покровителства корупцията и за да ограничава възможностите Агенцията да си върши работата:
– отказ от освобождаването на служители, разследвани за ОПГ;
– назначаване на напълно чужди на системата директори;
– безпринципно освобождаване на безупречни служители;
– ограничаване оперативната самостоятелност на инспекторите;
– отказ от назначаването на юристи в областните отдели;
– държане на възнагражденията на обидно ниски равнища.
4. Единствените 10 служители, освободени през последните месеци от Агенцията, нямат нищо общо нито с корупционния скандал с екипа на Роби Уилиямс, нито с какъвто и да било друг корупционен скандал; общото между тях е само това, че работят по трудови правоотношения и са активно ангажирани с подобряване работата на Агенцията, вкл. чрез участие в синдикални инициативи.
5. Опитът да се внуши, че тези 10 служители били освободени поради „предполагаеми корупционни практики“, е безпочвена лъжа – която няма как да прикрие системната незаинтересуванот на политическото ръководство в МТС и ИААА тази Агенция да работи законосъобразно; вероятно поради корупционни интереси (покровителстване на определени превозвачи) от най-високо ниво.
6. Пресилените изявления на министъра, че „ще се справи с корупцията“ като разформирова ИААА, са именно пресилени: тази Агенция съществува в изпълнение на европейските изисквания и РБългария няма как да си позволи да разформирова това административно звено; ще се наложи да бъде търсен по-ефективен (и реалистичен) способ за справяне с корупцията.
В заключение:
Корупционният случай с екипа на Роби Уилиямс единствено изважда на повърхността системни проблеми, които не се отработват от десетилетие и разкриват корупционни практики от най-високо политическо ниво, в серия последователни правителства. Обикновеният пътен инспектор няма как да посмее „да си поиска“ по своя собствена инициатива, ако „няма гръб“, който му гарантира безнаказаност срещу „такса спокойствие“ към определени началници. Но нито усилията на Британското посолство (направили невъзможно „потулването“ на този случай), нито кухите заявки за „пълно съдействие“ (от иначе напълно недействащите политически ръководства в системата) няма как да решат съществени проблеми в българското общество, нуждаещи се от истинска, решителна и целенасочена политическа воля. Проблемът не е в обикновените служители. Рибата се вмирисва откъм главата си.
