Договорът между България и „Боташ“ е юридически нищожен, тъй като е подписан в нарушение на чл. 85 от Конституцията и без парламентарна ратификация. Той поражда финансови задължения и засяга националната сигурност, поради което следва да бъде анулиран, а лицата, участвали в неговото подписване, да понесат лична и имуществена отговорност.
Това се казва в официална позиция на Цвета Кирилова.
Тя посочва, че съответствие с Конституцията, законите и принципа на върховенството на правото, Народното събрание има правното и моралното задължение да анулира договора с „Боташ“, да потърси отговорност от участниците в неговото подписване и да осигури възстановяване на причинените щети на държавата и данъкоплатците.
Ако се установи вина, президентът подлежи на процедура по чл. 103 от Конституцията и на имуществена отговорност, предупреждава Цвета Кирилова.
Чл. 103. от Основният ни закон посочва, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Алинея (2) от чл. 103 предвижда, че обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
Ето и нейният анализ:
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Законността и нищожността на договора между България и турската държавна компания „Боташ“, подписан от служебното правителство през януари 2023 г.
ПРАВНО-АНАЛИТИЧЕСКО СТАНОВИЩЕ
I. Въведение
Настоящото становище разглежда законността и конституционната валидност на договора, подписан на 3 януари 2023 г. между българското дружество „Булгаргаз“ ЕАД и турската държавна компания „Боташ“, при служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.
Споразумението е за 13-годишен срок и урежда достъп до турската газопреносна инфраструктура и терминали за втечнен газ. Поради неговия дългосрочен, стратегически и икономически характер, както и засягането на националната енергийна сигурност, възниква въпросът дали то е било подписано в съответствие с Конституцията на Република България и закона за международните договори.
II. Конституционна рамка
1. Член 85 от Конституцията
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 3, Народното събрание ратифицира международните договори, които:
са от политически или военен характер;
или предвиждат финансови задължения за държавата.
Само договори, които не попадат в тези категории, могат да бъдат сключвани без ратификация.
2. Член 98, т. 4
Президентът има правомощие:
- „да сключва международни договори в случаите, определени от закона, след предложение на Министерския съвет.“
Следователно президентът не може самостоятелно или чрез служебно правителство да въвежда в сила международни договори, които пораждат финансови или стратегически задължения за държавата без ратификация от парламента.
3. Член 106
Министерският съвет ръководи вътрешната и външната политика на страната. Само редовно правителство с парламентарен контрол има право да поема дългосрочни международни икономически ангажименти.
III. Фактическа обстановка
Договорът с „Боташ“ е подписан на 3 януари 2023 г.
Подписан е от министъра на енергетиката Росен Христов, в присъствието на президента Румен Радев.
Срокът е 13 години, като България заплаща фиксирана годишна такса за достъп до турската инфраструктура, независимо от реално използвания капацитет.
Липсва клауза за предсрочно прекратяване без пълно плащане.
Задълженията надхвърлят 1,4 млрд. лв., а общата стойност може да достигне 6 млрд. лв.
Договорът не е бил ратифициран от Народното събрание, въпреки че засяга националната сигурност и публичните финанси.
IV. Правна оценка
1. Превишаване на правомощията (ultra vires):
Служебното правителство няма конституционен мандат да поема дългосрочни международни задължения от стратегически и финансов характер, тъй като функционира временно и без парламентарен контрол.
2. Нарушение на чл. 85 от Конституцията:
Договорът попада в категориите, изискващи задължителна ратификация. Липсата на такава го прави противоконституционен и нищожен.
3. Неспазване на Закона за международните договори:
Законът предвижда изрично одобрение от Министерския съвет и Народното събрание за договори с международноправни и финансови задължения. Тези изисквания не са спазени.
4. Отговорност на президента:
По чл. 103 от Конституцията, президентът носи отговорност при нарушение на Конституцията. Ако е съдействал за подписването на договора, Народното събрание има основание да повдигне обвинение пред Конституционния съд (процедура по импийчмънт).
5. Отговорност на длъжностните лица:
По чл. 8 от ЗОДОВ държавата има право на регресен иск срещу виновните длъжностни лица, а при доказан умисъл — и наказателна отговорност по чл. 282 от НК („престъпление по служба“).
V. Последици и препоръки
1. Народното събрание следва да:
обяви договора за нищожен поради нарушаване на Конституцията;
уведоми турската страна за липса на правна сила;
възложи на Сметната палата финансов и правен одит.
2. Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изготвят разчет на извършените плащания и да посочат лицата, утвърдили договора.
3. Прокуратурата и КПКОНПИ да извършат разследване за нанесени вреди и конфликт на интереси.
VI. Заключение
Договорът между България и „Боташ“ е юридически нищожен, тъй като е подписан в нарушение на чл. 85 от Конституцията и без парламентарна ратификация. Той поражда финансови задължения и засяга националната сигурност, поради което следва да бъде анулиран, а лицата, участвали в неговото подписване, да понесат лична и имуществена отговорност.
VII. Отговорност след анулирането на договора
1. Договорът се счита за нищожен от момента на подписването му (ex tunc).
2. Всички извършени плащания представляват неправомерно изразходвани средства.
3. Държавата има право да предяви регресни искове срещу:
министрите от служебното правителство;
министъра на енергетиката;
президента, при доказано нарушение на Конституцията.
4. Ако се установи вина, президентът подлежи на процедура по чл. 103 от Конституцията и на имуществена отговорност.
5. Изплатените суми следва да бъдат възстановени лично от виновните лица, съразмерно на тяхната вина и участие.
Извод:
В съответствие с Конституцията, законите и принципа на върховенството на правото, Народното събрание има правното и моралното задължение да анулира договора с „Боташ“, да потърси отговорност от участниците в неговото подписване и да осигури възстановяване на причинените щети на държавата и данъкоплатците.
С уважение,
Цвета Кирилова
Общественик
Дата: 7 октомври 2025 г.
София, Република България
