"Мисли за здравето, мисли за магистър-фармацевта“ – това е мотото на Световния ден на фармацевта през 2025. С него се подчертава, че аптека без магистър-фармацевт носи риск за здравето, като подкопава качеството и безопасността на грижите, заплашва оптимизацията на лекарствената терапия и излага на риск доверието в здравеопазването. По повод днешния празник Българският фармацевтичен съюз организира среща, на която постави фокус върху отношенията между съсловната организация и държавните институции и постави въпроса "Слуша ли властта експертното мнение на фармацевтите при взимане на управленски решения и иска ли въобще да го чува?“.
Магистър-фармацевтът Димитър Маринов - председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, обясни, че в момента има намерения за промяна в нормативната уредба, които са с потенциал да създадат опасност за достъпа на пациентите до лекарства. По думите му в Народното събрание е внесен проект за промени в Закона за здравното осигуряване, свързани с условията и реда, указващи работата на аптеките и заплащането от страна на Националната здравноосигурителна каса.
"В последните години, благодарение на това договаряне, ние развихме много добри практики. Наложихме електронните рецепти съвместно с Касата. Съвместно заложихме предварителният превантивен контрол, който спестява много работа и санкции към лекарите и към фармацевтите. Много повече аптеки вече искат да работят със Здравната каса. И сега се предлага да се върнем към периодите отпреди 2008 г.“, посочи Димитър Маринов пред БНР.
По думите му, в България цените на лекарствените продукти остават ниски.
"Ние имаме много строго изискване при регистрация на лекарствен продукт, когато той получава цена – в България да бъде регистрирана най-ниската възможна цена, която е регистрирала същата компания в други девет референтни европейски държави“, каза магистър-фармацевт Маринов.
Към 1 януари тази година в България наситеността с брой фармацевти е 9,9 на 10 хиляди души, което е с 26% над стойностите в ЕС. Тревожен факт, който отбелязват от съсловната организация е, че от подадените заявления за разкриване на аптеки в населени места с над 10 хиляди души население са 72%, а в малките населени места са едва 28%.
В България има 3233 аптеки, от които 209 са болнични. По брой аптеки на глава от населението страната ни е на четвърто място след Кипър, Гърция и Испания. Аптеките ни обаче са неравномерно разположени на територията на страната, отбеляза още Димитър Маринов.
"Аптеките в България са концентрирани в големите населени места, около големи болници и медицински центрове, защото там има потребление. Аптеките в България се издържат от оборот, отстъпки и т.н.", обясни магистър-фармацевт Маринов.
Все още само 14 области в страната имат денонощна аптека, работеща с договор със Здравната каса, като осем от тях са единствените денонощни аптеки на територията на съответната област. Това сочат данните на Българския фармацевтичен съюз към днешния 25 септември.
