Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрази своето становище:
На 1 февруари 2023 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 14 от 10 февруари 2023 г.), според който Министерският съвет е задължен ежегодно, до 1 септември да определя минималната работна заплата за страната. Според разпоредбите тя трябва да бъде 50% от средната БРУТНА работна заплата за дванадесетмесечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от Кодекса на труда, ОСНОВНАТА минимална работна заплата не може да бъде по-ниска от тази, установена през предходната година.
Тази законодателна промяна е грешен и ВРЕДЕН опит за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 и е резултат на стремежа на народни представители от различни парламентарни групи да спечелят избиратели чрез популистки предложения.
В нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за неговото насърчаване, на обществено обсъждане е предложен проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван на 26.08.2025 г., който, следвайки простата линейна логика на чл. 244, предлага размер на ОСНОВНАТА минимална работна заплата на 1213 лева (620,20 евро).
Асоциацията на индустриалния капитал в България, в качеството си на отговорен социален партньор и национално представителна работодателска организация, изразява категорична позиция срещу предложението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лв. Това предложение, макар и представено като мярка за подкрепа на доходите на близо 600 000 души, игнорира сериозните икономически рискове и дисбаланси, които вече се проявяват в българския пазар на труда. АИКБ настоява за преразглеждане на предложението и предлага да не се увеличава МРЗ за 2026 г., тъй като тя вече е нараснала изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели.
АИКБ настоява за отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда, чиято неадекватност е в основата на настоящите проблеми. Разпоредбата противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г., както и е в разрез с Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г. и да запази сегашния ѝ размер. Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната.
АИКБ апелира в кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 КТ и изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство.
