През последните две-три години виждаме как цените непрестанно растат. Логичният въпрос, който си задаваме, е как да неглижираме негативните последствия от инфлацията. Единият е да се научите да живеете с по-малко пари, а другият е да компенсирате недостига на средства.
Три неща са ключови по време на инфлация. Първото е да контролирате разходите си. Второто е да инвестирате в активи, които запазват стойността си. Третото е да увеличите доходите си.
Какво всъщност е инфлация?
Инфлацията (от inflation-подувам, раздувам) е процес на обезценяване на парите и намаляване на тяхната покупателна сила породено от нарушаване на равновесието на паричната и стоковата маса. Този процес външно се проявява под формата на повишаване на общото (средното) ценово равнище на стоките и услугите.
В своя класически вид в миналото инфлацията се е разглеждала като „чисто” парично явление. Причините за нея се търсят в паричното обръщение. Счита се, че в основата ѝ стои злоупотреба с паричния механизъм - необоснована парична емисия и препълване на каналите на паричното обръщение с излишни пари. Следва повишаване на стоковите цени и обезпечаване на парите.
В съвременните условия се налага схващането за инфлация като многофакторен процес. Тя не се приема само като паричен феномен. Причините за нея се търсят по-дълбоко - не само в сферата на обръщението, но и в сферата на производство. Генезисът на инфлацията се корени в нарушаване на равновесието между парична и стокова маса. Дисбалансът между тях може да се дължи на едната страна (паричната) или на другата страна (стоковата) маса.
Върху инфлацията влияят разнородни фактори. Те могат да се групират по следния начин:
1. Инфлация, породена от фактора на търсенето. Става дума за инфлационни фактори предизвикващи превишаване на инфлационното търсене (паричната маса) над стоковото предлагане (стоковата маса) , така се появява незадоволено търсене, т.е. търсенето на стоки и услуги става по-голяма от предлагането им, което води до покачване на техните цени. Заслужават внимание следните фактори:
• Бюджетен дефицит (бюджетните разходи надхвърлят бюджетните приходи)- хроничните бюджетни дефицити и необходимостта те да бъдат финансирани води до увеличаване на данъците, нарастване на държавните дългове, а в миналото- до допълнителна парична емисия. В съвременните държави бюджетните дефицити рядко се финансират пряко чрез емисионен метод(печатане на пари), а се прилага предимно кредитния метод. Покриване на дефицита със заемни средства формира вътрешния и външния дълг на държавата. Когато се използват непрекъсната държавните заеми също могат да имат инфлационен ефект. Постоянното теглене от правителството на заеми от централната банка срещу издаването на държавни ценни книжа в крайна сметка води до нарастване на паричната маса.
• Kредитна експанзия. Предоставяне на кедити от банките води до увеличаване на парите в обръщение. При прекомерно разширяване на кредитирането от страна на централната банка , респективно на търговските банки, може да се предизвика сериозен дисбаланс в съотношението „стоки-пари”.
• Приток на чуждестранна валута в националната икономика. Това може да стане в резултат на износа на стоки или при получаване на международни кредити в чужда валута. След обмяната на чуждата валута в месна се увеличава паричната маса в страната.
• Увеличаване на доходите на населението с по-бързи темпове от производителността на труда.
2. Инфлация, породена от факторите на предлагането (инфлация на разходите). Тук се отнасят фактури, който водят до намаляване на стоковото предлагане и покачване на цените на произведените стоки. В тази категория основно значение имат „непаричните” фактори като:
• Значително спадане на производството или намаляване на вноса. При такава ситуация търсенето на стоки става по-голямо от тяхното предлагане, респективно наблюдава се покачване на стоковите цени. Дори и при неизменена величина на паричната маса, наличието на стоков дефицит е предпоставка за обезценяване на парите.
• Повишено търсена на производствените фактори (средства на труда, предмети на труда или работна сила), от една страна и от друга нарастване на производствените разходи, може да окаже натиск към покачване цените на стоките. Такъв ефект се наблюдава при следните случаи:
- Поскъпване на енергията и други изходни суровини(електроенергия, петрол, селскостопански продукти, метали и т.н.) Това поражда увеличаване на себестойността и от там продажните цени на стоките, в производството на който те участват, по цялата верига от добива, през преработката, до търговията на едро и дребно.
- Исканията на работниците и синдикатите за нарастване на работната заплата може да предизвика аналогичен ефект- увеличаване на производствените разходи, а оттам и на цените. Стига се до завъртане на инфлационната спирала „цени-заплати”повишаване на цените иска нарастване на заплатите, а нарастване на заплатите увеличава цените.
- Прекалено високите лихви плащани от производителите или търговците за ползваните от тях банкови кредити, може да ги принуди да прехвърлят лихвената тежест върху цените на продаваните от тях стоки.
- Вносна инфлация, която е свързана с повишаване на цените на вносните стоки. Това на свой ред се отразява върху покачване на цените на стоките, чието производство се осъществява с вносни суровини. Така повишаване на цените в дадена страна лесно се пренася в друга по пътя на външнотърговските отношения.
- Наличие на монополни структури. Те позволяват на монополистите, използвайки своята пазарна власт, да калкулират в цените високи или спекулативни печалби, без съществено повишаване на качеството на предлаганите от тях стоки и услуги.
- Износът на стоки и услуги нараства с по-бързи темпове от вноса. В резултат на това намалява предлагането на стоки на вътрешния пазар и при дадено търсене се покачват техните цени.
Инфлацията може да се разглежда в много аспекти. Това налага обособяването на различни видове инфлация, съобразно определени критерий.
В зависимост от растежа на цените инфлацията бива:
• Умерена (пълзяща) инфлация - когато се отчита покачване на стоковите цени с до 10% годишно.
• „галопираща” инфлация - при нея се наблюдава годишно нарастване на цените от 10 до 200%.
• Хиперинфлация - увеличаване на цените е с над 200% годишно, като за някои месеци се наблюдават стойности от над 50% месечно. Този тип инфлация напълно разстройва националната парична система.
От гледна точка на отражение на инфлационния процес върху цените са известни:
• Открита инфлация- цените се формират свободно на базата на пазарни фактури. Откритата инфлация постоянно рефлектира върху повишаване на стоковите цени;
• Скрита инфлация - при нея държавата замразява ръста на цените. Този тип инфлация се проявява не под нарастване на стоковите цени, а като стоков дефицит , предлагане на нискокачествени стоки и образуване на „опашки” пред магазините.
Взаимосвързани с инфлацията са редица други икономически явления, като:
• Дефлация - процес, обратен на инфлацията, за който е типично намаляване на цените на стоките и нарастване на покупателната сила на парите. Въпреки на пръв поглед тези привлекателни характеристики, дефлацията не винаги е положително явление. Тя е присъща за икономики, който се намират в застой. Ниските доходи на населението са причина платежоспособното търсене да изостава в сравнение с стоковото предлагане. Цените на стоките спадат. За да задържат своите печалби в приемливи рамки, производителите и търговците се стремят към намаляване на разходите си, включително и чрез съкращаване на ненужната работна ръка. Безработицата нараства, а с това и платежоспособното търсена намалява още повече . Така се завърта т.н. дефлационна спирала.
• Девалвация - в съвременните условия се свежда до понижаване на валутния курс на националната парична единица спрямо чуждестранните валути.
• Стагфлация (стагнация + инфлация)- състояние на икономиката, при което се съчетава едновременно спад на икономическия разтеж и инфлация, като успоредно с тях нараства и безработицата.
• Деноминация - процес на заменяне на старите парични знаци с уедрени нови (премахват се излишните нули) за да се улеснят сметните взаимоотношения. У нас през 1999 г. се извърши деноминация на Българския лев. Старите 1000 лева станаха 1 нов лев. БНБ пуска в обръщение нови деноминирани банкноти и монети.
• Нулификация - държавата обявява паричните знаци за недействителни, защото обезценката им е достигнала огромни размери (милиони или милиарди пъти). Това затруднява функционирането на паричното обръщение. Така старите парични знаци се унищожават и стопанските субекти губят своите спестявания( натрупвания), тъй като не се обезщетяват с пари от новата емисия.
Последици от Инфлацията!
Инфлацията може да оказва както положително, така и отрицателно влияние на социално- икономическите процеси.
Към положителните последствия, могат да се отнесат следните моменти:
1. Инфлацията оказва стимулиращо влияние на стокооборота, така очакването за ръст на цените в бъдеще подбуждат потребителите да закупуват стоките днес.
2. Инфлацията е фактор за „естествен подбор” в развитието на икономиката. В условията на инфлация, слабите предприятия в икономиката фалират. По този начин остават в националната икономика да функционират само най-силните и ефективни предприятия. При това инфлацията може да способства за конкурентноспособността на националните стоки.
3. В икономика с непълна заетост, умерената инфлация предизвиква малко съкращение на реалните доходи,което заставлява хората да работят повече и по-качествено.
4. Инфлацията преразпределя доходите между кредиторите и длъжниците, и печалбите са в полза на кредитополучателите. Получилият дългосрочна сума под фиксиран процент, заемателят е длъжен да го върне под фиксиран процент само част от нея, така защото реалната покупателна способност е намаляла в следствие на инфлацията.
5. При инфлация печелят длъжниците, купувачи, вносители, работници от реалния сектор.
Към отрицателните последици от инфлацията можем да отнесем следните моменти:
1. Всички парични запаси (парични средства в каса, в депозити, кредити и др.) се обезценяват. Така от непредвидената инфлация губят доходи собствениците на пари по разплащателни сметки.
2. Обезценяват се ценните книжа.
3. Влияе на емисиите на пари.
4. Наблюдава се стихийно, неконтририруемо преразпределение на доходите, в резултат на което при инфлация губят кредиторите, продавачите, работниците в бюджетните предприятия. Така защота например кредиторите( лица даващи кредити) след известно време очакват връщане на парите, който са изгубили своята покупателни способности.
5. Понижава се икономическото благосъстояние на тези, който пазят парите в банки, ако лихвата на банката е по-ниска от инфлацията.
6. Ръста на цените се съпровожда с падане на валутния курс на националната валута.
7. Изкривяват се всички основни икономически показатели, като БВП, рентабилност, проценти и т.н.
8. Инфлацията оказва влияние на обема на националното производство. Например при хиперинфлация спира производството и се съкращава обема на продажбите на стоките и продуктите, което от своя страна води до понижение на реалния обем на наионалното производство, увеличение на безработицата, закриване на предприятия и фалити.
