Близо 60% от обществени поръчки в електротехниката и електрониката през последните 2 години се печелят от фирми от Китай и Турция. Това показват наблюденията на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Българските производители са изправени пред спад в производството и риск от затваряне на предприятия.
„Европейското законодателство позволява изключване на участници от трети държави в търгове, ако над 50% от продуктите им са произведени в трети страни. Директивите на ЕС в енергетиката дават преференции на компании, чиито продукти се произвеждат в Европа. Апелираме към българското правителството да спазва правилото финансирането от ЕС да отива при компании от Европейския съюз. През последните 2 години у нас с европейски средства се финансират фирми от Китай и Турция.“ Това заяви д-р инж. Димитър Белелиев, Председател на Управителния съвет на БАСЕЛ.
През 2019 – 2023 г. съотношението между вноса от ЕС в България и този от трети страни показва негативна тенденция. Очакванията за 2024 г. са вносът от трети страни у нас почти да се изравни с този от ЕС. Българските и европейските компании губят позиции на собствените си пазари. Сред предимствата на Китай и Турция са ниските производствени разходи и използването на субсидирани от държавата или по-евтини източници на енергия. Българските производители спазват строги изисквания за безопасност, качество и устойчивост, което увеличава разходите им. За разлика от тях, тези от Китай и Турция често не спазват подобни стандарти.
„От 2016 г. до 2024 г. (с изключение на 2022 г.) електроиндустрията е на първо място по износ от всички сектори от преработващата индустрия в страната. Ако обществените търгове у нас продължават да се печелят от фирми от Китай и Турция, българските предприятия ще бъдат изтласкани от пазара, а това ще доведе до загуба на работни места и спад в икономическия растеж на страната“, пояснява д-р инж. Димитър Белелиев.
От БАСЕЛ апелират за осигуряване на предимство на български и европейски продукти в търгове, особено когато те отговарят на по-високи стандарти за качество и екология – така както е в европейското законодателство, както и въвеждане на механизъм, който да гарантира, че при производството на стоки от трети страни са спазени същите стандарти за качество и устойчивост като наложените на европейските производители.
