На 1 януари 2026 година България официално ще приеме еврото като своя валута. Историческа стъпка, която носи надежда за стабилност, но и много страхове. Ще поскъпне ли животът? Ще загубим ли контрол върху икономиката си? Какво наистина означава да бъдеш част от валутния съюз? На тези, а и на всички други въпроси за единната валута, може да отговори човекът, наричан архитектът на еврото - Жан-Клод Трише, пише Нова телевизия.
Трише е една от най-емблематичните фигури в икономическата история на обединена Европа – човекът, който поема кормилото на Европейската централна банка в момента, когато еврото влиза във физическо обращение и започва реалния си път като валута на над 300 милиона европейци
Преди това ръководи Банката на Франция, съветник е на няколко френски правителства и активна участва в създаването на еврозоната.
Когато той застава начело на ЕЦБ през 2003 г., когато еврото е още младо, пазарите са предпазливи, а доверието – крехко. Именно Трише, с безкомпромисната си решителност и стратегическо мислене утвърждава еврото като глобална валута, гарантирайки неговата устойчивост.
По време на 8-годишния му мандат, ЕЦБ се изправя пред едно от най-големите изпитания в модерната икономическа история – световната финансова криза и дълговата буря в еврозоната. В тези критични години Жан-Клод Трише се превръща в опорна точка на стабилността, а решенията му спасяват не само валутата, но и доверието в целия европейски проект.
Днес той е признат за ключова историческа фигура, тясно свързана с изграждането, утвърждаването и защитата на еврото – фигура, чийто глас тежи и вдъхновява.
Г-н Трише, благодаря Ви, че приехте поканата ни за интервю. България официално ще приеме еврото на 1 януари 2026 г. Какво бихте искали да кажете на българите сега?
Преди всичко, това е един изключително важен момент. Имам спомен още от онези по-ранни години, когато България обмисляше присъединяването си към еврозоната, но все още имаше пред себе си редица сериозни препятствия. Днес виждам ясно изразена воля от страна на България да потвърди своето желание да се присъедини към еврозоната, както и пълна подкрепа от всички останали европейски държави-членки.
Основното ми послание към България е: Влизането в еврозоната означава, че страната поема ангажимент да продължи да води разумна фискална политика, да продължи реформите, да се бори активно с корупцията и разбира се, да гарантира независимостта на своята централна банка. Последното е задължение, залегнало в договора – тъй като Българската народна банка става част от Евросистемата и нейната независимост трябва да бъде стриктно спазвана. Но бих искал също да отбележа, че всъщност България, де факто, е част от еврозоната от много отдавна.
Още от 1999 година националната ви валута, левът, е фиксирана към еврото. Това означава, че вече 26 години левът следва курса на еврото – не по договор, но по същество. Така че за България преминаването към еврото не представлява сериозна промяна в икономически или валутен план – защото в реалността тази връзка съществува вече над две десетилетия.
Много българи днес се страхуват, че с въвеждането на еврото цените ще скочат рязко – въпреки, че и в момента са високи. Според Вас, основателен ли е този страх?
Наблюдавал съм този страх още при първата вълна на присъединяване към еврозоната – Франция, разбира се, беше в тази първа група. Като президент на Европейската централна банка, лично съм наблюдавал присъединяването на пет нови държави. Започнахме с 11, после 12, а към края на мандата ми вече бяхме 17 и всеки път се появяваше този страх, но ценовата стабилност беше запазена по един впечатляващ начин в рамките на еврозоната. Затова наистина мога с чиста съвест да кажа на българските граждани да бъдат спокойни. Имаме конкретни доказателства, че участието в еврозоната носи със себе си стабилност на цените. И това е неоспорим факт.
Разбира се, в момента на преход е важно да се прояви внимание, но няма абсолютно никаква обективна причина цените да се повишат. Никаква. Затова препоръчвам на всички – особено на потребителите – да бъдат бдителни, да следят какво се случва.
Нека не забравяме, че еврозоната е изградена върху принципа на ценова стабилност. Моите наследници – Марио Драги и Кристин Лагард – също могат да го потвърдят: Еврото запази покупателната способност и стабилността на цените на едно ниво, каквото не беше наблюдавано дори в отделните национални валути преди него, в продължение на десетилетия.
Да, възможно е недобросъвестен търговец да се възползва от прехода към новата валута и да увеличи цената на едно кафе – повече, отколкото е нужно, но реално неговата цена не трябва да се променя.
Как да се противодейства на спекулациите от страна на търговците? Какво може да се направи?
Това е изкушение, на което някои може да се поддадат, но потребителите трябва да реагират незабавно. Ако някой установи, че кафето му е поскъпнало необосновано – просто да каже: „Няма да идвам повече при вас.“ Не желая да подкрепям търговец, който без причина увеличава цената на нещо, към което съм привързан. И давам пример с кафето, но това важи за всички стоки и всички търговци. Разбира се, очаквам и от публичните власти да следят внимателно този преход.
Мога да Ви уверя, че и днес ЕЦБ – с настоящия си председател – заслужава доверие.
Вие бяхте председател на Европейската централна банка, когато еврото беше въведено. Какво означава то за Вас днес – и кое беше най-голямото предизвикателство тогава?
Станах президент на ЕЦБ през 2003 г, а еврото беше създадено по-рано. Банкнотите и монетите бяха пуснати в обръщение през 2002 г., а до тогава еврото съществуваше само в електронна форма. По онова време бях все още гуверньор на Банката на Франция. А през 2003 г. наследих Вим Дойзенберг начело на ЕЦБ.
Това, което мога да кажа, е, че направих всичко възможно преходът към еврото да бъде плавен – както във Франция, така и в цялата еврозона. Що се отнася до значението му – то бележи един много важен момент в изграждането на Европейския съюз. Еврото е мощен обединителен фактор между всички европейски граждани. Както знаете – в рамките на ЕС, ако една страна отговаря на критериите от Маастрихт, тя трябва да се присъедини към еврозоната.
В този смисъл – валутният съюз е естествено продължение на членството в Европейския съюз. Еврото е символ на европейското единство и вярвам, че мнозинството европейци мислят точно така.
Нека добавя още нещо. Когато започнахме и питахме французите, германците и другите европейци как се чувстват по отношение на еврото – мненията бяха разделени. Половината бяха „за“, а другите – против. Разбирам, че днес и в България е така, но след 26 години с еврото мога да ви кажа следното: В страните, които вече са част от еврозоната, има силна подкрепа сред гражданите. По данни – около 70% от хората в тези държави днес го одобряват. Това е изключително красноречиво.
Има ли страни, които според Вас могат да послужат като добър пример за България в този преход?
Не бих изтъкнал конкретна държава. Всеки народ има своя история, своя култура. Но трябва да кажа, че България е в изключително благоприятна позиция по отношение на преминаването към еврото. Защо? Защото от 1999 г. насам левът е фиксиран към еврото. Дори бих казал, че България е в една от най-добрите възможни позиции за лек и плавен преход. Другите страни трябваше да положат усилия, за да сближат валутната си политика с тази на еврото, а това отнема време. В България обаче тази пълна конвергенция е факт от цели 26 години.
Разбира се, не искам да звуча прекалено самоуверено. Никога не бива да се подценяват предизвикателствата. Затова призовавам към бдителност – както потребителите, така и търговците, и държавните институции.
Кое според вас е най-голямото предизвикателство за страна като нашата в този преход?
Най-голямото предизвикателство за всяка страна е да поддържа икономическа, финансова и парична политика по възможно най-ефективен начин, за да гарантира стабилен растеж и благосъстояние на населението си. Разбира се, лесно е да се каже, но е трудно да се постигне. Това изисква постоянни усилия. В случая на България, която има още какво да наваксва по отношение на БВП на глава от населението и нивото на просперитет, това означава и значителен потенциал за растеж в бъдеще. Няма причина България да не достигне средното равнище на останалите страни в еврозоната. Видяхме такова развитие в други държави, които се присъединиха към нас. Ако България остане разумна във фискалната си политика, продължи с реформите, повиши производителността и ефективността на икономиката, и се бори с корупцията – проблем, който съществуваше още по мое време – съм убеден, че ще успее.
Бил сте в България, за последно, преди 16 години. Какъв спомен пазите от това посещение?
Имам наистина прекрасен спомен от престоя си в България. Особено живи са срещите ми с ръководителите на страната по онова време – включително и с управителя на Българската народна банка. Изпитах искрено удоволствие да се срещна с българските ми приятели, дори и тогава, когато страната Ви все не беше напълно готова за членство в еврозоната.
Кое прави една валута силна и стабилна … и мислите ли, че случаят с еврото днес е такъв?
Да, без съмнение. Еврото е стабилна валута, която осигурява ценова стабилност в рамките на тази група държави – днес 20, а утре, с присъединяването на България – 21. Това представлява значителен брой граждани, около 330-340 милиона души. Еврото не е нова валута, то вече има своя история и тя доказва, че можем да разчитаме на него. Това личи ясно и ежедневно на пазарите, в съотношението му с други валути като щатския долар, йената и други. Така че не става дума просто за думи, а за реалност, която може да се наблюдава в глобален мащаб.
Напоследък често се говори за цифровото евро. Какво представлява то и кога очаквате да бъде въведено?
Безспорно е, че техническият напредък се развива с впечатляваща скорост. Сред тези постижения са и технологиите, които позволяват създаването на дигитални валути. Без да назовавам конкретни примери – тъй като често терминът "пари" се използва неправилно - например биткойн не е валута – можем да си представим, че централните банки издават цифрова валута, аналогична на банкнотите. Такава валута би била също толкова сигурна, тъй като носи подписа на централната банка – например Европейската централна банка – и би позволила значително по-евтини разплащания в сравнение с настоящите методи: кредитни карти, традиционни банкови преводи, дори кешови операции. Именно затова централните банки по света, включително чрез координацията на Банката за международни разплащания в Базел, активно проучват възможностите и последиците от въвеждането на цифрова валута.
Някои хора твърдят, че приемането на еврото води до загуба на национален суверенитет. Какво бихте казали на тези хора?
Бих им казал следното : националният суверенитет – било то на България, на Франция или на Германия – се упражнява далеч по-ефективно чрез втората по значимост валута в света, отколкото чрез лева или която и да е друга национална валута. Същността на европейската интеграция е именно в обединението – за да имат европейците реално влияние. Не сме стигнали до обща армия, външна политика или правителство, но в паричната област разполагаме с единна валута, която е втората най-силна в света. Нито френският франк, нито германската марка или италианската лира са имали шанса да се доближат до подобен ранг. А сега го имаме.
За финал, какво бихте казали на едно българско семейство, което в момента се чувства объркано или притеснено от тази промяна?
Ако се чувства объркано заради преминаването към еврото, значи не е осъзнало, че на практика вече е част от еврозоната от 26 години. От тази гледна точка мога напълно да го успокоя. Ако обаче изпитва тревога заради бурния свят, в който живеем, геостратегическите заплахи, напрежението в Близкия изток, Азия, дори в Европа – мога да го разбера. И аз самият чувствам същото. Но именно в свят, изпълнен със заплахи е по-добре да бъдем обединени, отколкото разделени. В този смисъл присъединяването към единната валута не решава всички проблеми, но е крачка към по-голяма стабилност. В тази стъпка няма нищо негативно. В един сложен и несигурен свят това е по-скоро предимство.
