Разследването за предполагаеми манипулации на инвестиционни фондове в Турция се разшири до ръководството на Борса Истанбул, след като генералният директор на борсата Коркмаз Енес Ергюн беше задържан. По данни на турските власти той е разследван за предполагаемо членство в престъпна организация и подкуп. На негово място Управителният съвет назначи временно дългогодишния му заместник Атила Тюрели.
Към 2 ноември по случая са задържани 120 души, сред които ръководители на компании и управители на фондове. Разследването се води от Истанбулската главна прокуратура и е насочено към сделки, при които според обвинението са били манипулирани акции с ограничена ликвидност. Властите проверяват и дали чрез координирани операции са били реализирани незаконни печалби.
Кризата започна с невъзможност за обратно изкупуване
Случаят избухна в началото на септември, когато няколко инвестиционни фонда съобщиха, че не могат да изпълнят навреме исканията на вложителите за обратно изкупуване на дялове. Причината беше комбинация от масови разпродажби на финансовите пазари и затруднения при осребряването на активите.
Турската Комисия по капиталовите пазари спря операциите на 131 фонда, управлявани от седем дружества, и разпореди ликвидацията им. В тях има 455 758 индивидуални инвеститори, а управляваните активи са оценени на около 18 милиарда долара.
Сред разследваните е и бившият заместник-министър на земеделието Мустафа Аксу. Турският министър на правосъдието Акън Гюрлек съобщи по-рано, че са предприети арести, обиски, издирвания и мерки за замразяване на активи срещу заподозрени по случая.
Оставки и политически последици
Скандалът засегна и управляващата Партия на справедливостта и развитието. Фатма Бетюл Саян-Кая подаде оставка като заместник-председател на партията и я напусна след появата на твърдения, че за пет месеца семейството ѝ е реализирало печалби от около 2 милиарда турски лири, включително чрез сделки с акции на компания, свързана с разследването.
При оттеглянето си Саян-Кая заяви, че го прави, за да „не вреди на ПСР и за пълното изясняване на случая“. Тя и съпругът ѝ са били разпитани като заподозрени, но твърденията срещу тях подлежат на доказване в рамките на разследването.
През октомври оставка подаде и ръководителят на Комисията по капиталовите пазари Махмут Сютчю. Заместник-министърът на финансите и държавното съкровище Осман Челик поиска да се пенсионира с незабавен ефект. Президентът Реджеп Тайип Ердоган свика съвещание с икономическите си съветници и ръководителите на финансовите институции, след което беше създаден координационен съвет под надзора на вицепрезидента Джевдет Йълмаз.
BIST 100 загуби над една четвърт от стойността си
Борсовата криза се отрази на основния турски индекс BIST 100. На 30 октомври той затвори на 10 759,56 пункта, след дневен спад от 3,64%. Спрямо 11 септември понижението е 25,63%. Данните за стойността на индекса са потвърдени и от пазарните котировки за края на търговската сесия.
Според анализа на „Економим“ пазарната стойност на листваните компании е намаляла от 20,03 трилиона турски лири на 15 септември до 13,63 трилиона лири на 30 октомври. Това означава спад от 6,4 трилиона лири, или около 114 милиарда евро.
През октомври поскъпват акциите само на 68 от 628 наблюдавани компании. Сред губещите са веригата „Мигрос“, чиито акции поевтиняват с 18,04%, и „Търкиш Еърлайнс“ със спад от 14,49%. BIST 30 и BIST Тюм също приключват периода значително под нивата си от 11 септември.
Възстановяване на средства
Тридесет и седем лица са върнали над 18 милиарда турски лири, или близо 327 милиона евро, в рамките на разследването. Средствата са свързани с предполагаеми незаконни печалби, които властите се опитват да проследят и възстановят.
В края на октомври турският парламент прие специален закон, който урежда събирането на загубите и щетите от отговорните лица и изплащането на възстановените средства на притежателите на дялове в ликвидираните фондове. Турските власти посочиха, че загубите няма да бъдат покривани от държавния бюджет, а чрез активите на фондовете и възстановените суми.
Икономистът Махфи Егилмез предупреди, че кризата може да засегне не само пряко разследваните фондове, но и доверието в капиталовия пазар, банковите депозити и валутния пазар. Следващият етап ще зависи от продажбата на активите, възстановяването на средствата и изхода от съдебните производства.
