Повече от седем месеца след началото на войната на САЩ с Иран поскъпването на горивата все по-силно се отразява върху разходите на американските домакинства. Засега компаниите поемат част от увеличените производствени и транспортни разходи, но има риск все по-голяма част от тях да бъдат прехвърлени върху потребителите, показва анализ на Associated Press. AP News
Главният икономист на Moody's Analytics Марк Занди изчислява, че войната вече е струвала на средното американско домакинство еквивалента на близо 2000 долара. От тях около 1100 долара се дължат на по-високите цени на енергията, 540 долара – на по-високите лихви, а 360 долара – на военните разходи. Само енергийният компонент увеличава тежестта с около 50 долара седмично при сегашните цени на горивата.
Най-видим е ефектът на бензиностанциите. Преди войната средната цена на обикновения бензин в САЩ е била 2,98 долара за галон, а на дизела – 3,76 долара. Към петък бензинът достига средно 4,33 долара за галон – с 45% повече, докато дизелът е поскъпнал с 68% до 6,33 долара. През септември дизелът дори достигна рекордните 6,53 долара.
Високата цена на дизела има много по-широко отражение от сметката за зареждане на автомобилите. Горивото е ключово за товарния транспорт и поскъпването му увеличава разходите по цялата верига на доставки – от земеделските производители и складовете до магазините. Опасността от ново поскъпване остава заради ограниченията и рисковете за корабоплаването през Ормузкия проток.
Американците плащат значително повече и за самолетни билети. Преди войната реактивното гориво е струвало средно 99 долара за барел в световен мащаб. През април цената му се удвоява до 209 долара, а през септември отново достига близо 195 долара. Самолетните билети през септември са били с около 22% по-скъпи спрямо година по-рано. Средната цена на вътрешните полети в САЩ се е увеличила от 405 долара в края на 2025 г. до 445 долара през периода април–юни.
Храните засега не са поскъпнали толкова силно, колкото икономистите са очаквали. Министерството на земеделието на САЩ първоначално прогнозираше увеличение на цените в магазините за хранителни стоки с 1,7% през 2026 г., а сега очаква ръст от 2,4%. Не може обаче да се определи каква част от него е пряко следствие от войната, тъй като влияние оказват още митата, климатичните условия и разходите за труд.
Натискът върху производителите е значително по-голям. Прогнозите за разходите за торове при основните земеделски култури са увеличени с между 9% и 13%, а тези за горива, смазочни материали и електроенергия – с между 33% и 41%. Професорът по икономика от Cornell University Крис Барет смята, че търговците вероятно поемат част от увеличението, за да не отблъснат потребителите след няколко години на висока инфлация при храните. Цените на хранителните стоки през септември са били с около 22% по-високи спрямо пет години по-рано.
Ефектът достига и до на пръв поглед по-слабо свързани с петрола продукти като обувките. Близо 70% от материалите в една синтетична обувка са на петрохимическа основа. През септември обувките в САЩ са били с 3,4% по-скъпи на годишна база, а мъжките – с 4,5%. Представители на индустрията предупреждават, че петролът, митата и геополитическата несигурност вероятно ще продължат да повишават цените и през 2027 г.
Сериозно е поскъпването и при транспорта на стоки. През септември разходите за транспорт и складиране на стоки, продавани на бизнеса като производствени ресурси, са били с 10,2% по-високи спрямо година по-рано. При автомобилния и водния товарен транспорт увеличението достига 19,3%.
Засега американските потребители не усещат пълния размер на тези увеличения, защото много компании предпочитат да намалят собствените си маржове, вместо веднага да повишават крайните цени. Скокът на производствените цени през септември обаче е сигнал, че този буфер може да се изчерпва. Ако горивата останат скъпи, по-голяма част от разходите вероятно ще достигне до цените в магазините.
