Бумът на изкуствения интелект увеличава глобалното търсене на капитал и кара централни банкери да се подготвят за период на по-високи лихви. Инвестициите в чипове, центрове за данни, електропреносни мрежи и телекомуникации ускоряват икономическата активност, но създават инфлационен натиск още преди да се проявят обещаваните ползи за производителността.
„Ако сте централен банкер, трябва да признаете, че това е шок“, заяви председателят на Федералния резерв Кевин Уорш по време на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Банкок. По думите му търсенето се увеличава преди предлагането, което може да направи прехода към новия икономически модел „много неравен“.
Инвестициите оскъпяват капитала
Централните банкери от групата на големите икономики посочиха, че дори ограничена промяна в очакванията за печалбите от изкуствения интелект може да предизвика силни сътресения на финансовите пазари. През седмицата разпродажби засегнаха азиатски технологични компании, а инвеститорите започнаха да преоценяват мащаба и възвръщаемостта на проектите, свързани с изкуствения интелект.
„Има глобална борба за пари“, каза пред Ройтерс членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Мартинш Казакс. Според него инвестициите в изкуствен интелект са сред основните фактори, които повишават цената на капитала. Федералният резерв и ЕЦБ повишиха лихвите през септември, а пазарите вече очакват ново увеличение през декември.
Натиск върху правителствата и държавния дълг
Перспективата за структурно по-високи разходи по заемите поставя допълнителни ограничения пред правителствата, които натрупаха значителен дълг в годините на почти нулеви лихви. Доходността по държавните облигации се повиши в редица страни, като на някои пазари достигна нива, невиждани от периода преди световната финансова криза.
Еврозоната е сред най-уязвимите региони, а Франция е посочена като конкретен пример заради високия си дълг и натиска върху публичните финанси. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че за Франция „първото решение лежи у дома“ и е свързано с фискалната политика. Тя отбеляза и допълнителния инфлационен натиск от по-високите енергийни разходи, свързани с войните в Иран и Украйна.
Рискът от рязка промяна на очакванията
По-голямата част от инвестициите, подхранвани от изкуствения интелект, се концентрира в Съединените щати, а в по-малка степен в Япония и други азиатски икономики. В Европа сред малкото компании, които пряко печелят от тенденцията, са ASML и „Сименс“.
Япония вече посочва търсенето, свързано с изкуствения интелект, като един от факторите за последните повишения на лихвите. За централните банки основният въпрос е дали инвестиционният бум ще доведе до трайно увеличение на производителността, или първоначално ще поддържа прекомерно търсене, по-висока инфлация и по-скъпо финансиране.
Източници: reuters.com
