Цените на жилищата в България няма да поевтинеят, но двуцифреният ръст постепенно ще остане назад. Това прогнозира изпълнителният директор на „Бългериан пропертис“ Полина Стойкова. По данни на Евростат България е на второ място в Европа по годишно поскъпване на жилищата през второто тримесечие на 2026 г. с 15,5%, след Португалия с 16,5%.
На тримесечна база обаче картината вече е различна. Между първото и второто тримесечие цените у нас са се увеличили с 4,5%. Стойкова обяснява разликата с това, че годишният показател сравнява второто тримесечие на 2026 г. със същия период на 2025 г., когато пазарът вече е навлизал във фаза на ускорено поскъпване.
По думите ѝ основният тласък е дошъл от бързото увеличение на цените през втората половина на миналата година и в началото на тази година, след решението за приемането на България в еврозоната. В края на 2025 г. и началото на 2026 г. са отчетени пикови нива.
Купувачите вече не бързат
Промяна се наблюдава и в поведението на купувачите. След период, в който страхът от ново поскъпване ускоряваше решенията, сега хората сравняват повече оферти и отделят по-дълго време за преценка. „Сделките вече се случват по-бавно“, казва Стойкова пред БГНЕС.
За продавачите това означава по-силна конкуренция и по-голямо значение на реалистичната цена. Добре позициониран имот може да намери купувач за няколко дни, но при стабилен пазар нормалният срок за сделка е между един и три месеца.
Стойкова очаква през следващото или по-следващото тримесечие годишният ръст да се забави до около 10% и под 10%. Това е промяна в темпа, а не прогноза за спад на цените.
София остава най-трудният пазар за купувачите
Най-сериозният проблем остава достъпността на жилищата. За една година средната цена в София се е увеличила с около 600–700 евро на квадратен метър. Ако през 2024 г. жилищата са се продавали средно за около 2000 евро на квадрат, в края на 2025 г. нивата са достигнали близо 2700 евро.
През 2026 г. средните цени в столицата се задържат между 2600 и 2700 евро на квадратен метър. Коефициентът на достъпност първоначално се е влошил до около 1,5, но ръстът на доходите частично е компенсирал поскъпването и показателят вече е около 1,4–1,38.
Ипотечното кредитиране губи инерция
Лихвите по жилищните кредити остават ниски. Данните на Българската народна банка показват среден лихвен процент от 2,42% през август. В същото време обемът на новия бизнес по жилищните кредити е намалял с 6,5% на месечна база до 621,7 млн. евро.
Според Стойкова именно забавянето на кредитирането е един от аргументите за по-умерено поскъпване. Преди жилищните кредити са нараствали с 20–30% годишно, а в отделни периоди ръстът е достигал около 40%. Сега банките продължават да предлагат добри условия на клиентите със стабилни доходи, но оценяват по-внимателно профила на кандидатите.
Най-силен остава интересът към новото строителство, включително към жилища, продавани „на зелено“. Атрактивните проекти обаче са ограничени, тъй като строителните разходи растат, а част от предприемачите изчакват по-напреднал етап на строителството, преди да определят окончателните цени.
За поевтиняване на имотите засега не може да се говори. Ценовите листи при новото строителство се променят с малки стъпки и по-често нагоре, отколкото надолу. Очакването е пазарът да се нормализира чрез по-бавни сделки и по-умерен ръст, а не чрез обръщане на посоката.
