След като през последните години Европа успя да намали зависимостта си от руския природен газ, на дневен ред излиза нов стратегически риск – недостиг на критични суровини.
Литият, кобалтът, графитът, галият и германият вече са не просто суровини, а ключов фактор за икономическата и енергийната сигурност на Европейския съюз.
Без тях няма производство на батерии, eлектромобили, соларни панели, вятърни генератори, електронни компоненти и съвременни отбранителни технологии. Именно затова Брюксел прие Закона за критичните суровини (Critical Raw Materials Act – CRMA), който трябва да гарантира, че до края на десетилетието Европа ще увеличи собствените си възможности за добив, преработка и рециклиране на важни минерали и ще намали зависимостта си от Китай. Законът предвижда ускорени процедури за стратегически проекти, по-лесен достъп до европейско финансиране и координация между държавите членки.
„Haшeтo eжeднeвиe зaвиcи oт тези суровини. Te ca в мoбилните тeлeфoни, ĸoмпютpите, чacт са oт пpoизвoдcтвo нa eнepгия, ocoбeнo възoбнoвяeмaтa eнepгия. Имaт peдицa пpилoжeния във вoeннaтa индycтpия, мaшиностроенето и в ядpeнaта eнepгетика също“, ĸaзвa пpoф. Cвeтocлaв Гeopгиeв, диpeĸтop нa Гeoлoгичecĸия инcтитyт нa БAH.
Проблемът е, че Европа изпитва сериозен структурен дефицит. Континентът разполага с ограничени собствени находища и мощности за рафиниране и преработка – точно там, където се създава най-високата добавена стойност.
Китай продължава да контролира голяма част от световната преработка на редкоземни елементи. Наложените ограничения върху износа на част от тези суровини през 2025 г. показаха колко лесно могат да бъдат нарушени европейските производствени вериги.
В новата геополитическа среда Централна и Източна Европа се стреми да заеме позиции.
Унгария избра да стане европейски център за производство на батерии чрез привличането на големи азиатски инвеститори.
Чехия развива стратегическото литиево находище Циновец, което може да се превърне в един от най-големите източници на литий в Европа.
Словакия търси възможности да изгради собствена индустриална екосистема около бъдещите находища.
Полша създаде национална стратегия. Там минните отпадъчни води се разглеждат като потенциален източник на критични суровини, а научни екипи разработват технологии за извличане на редкоземни елементи от тях.
Особен интерес предизвиква точно оползотворяването на т.нар. вторични суровини – минни отпадъци, хвостохранилища и отпадъчни води от добивната индустрия. Това е една от най-динамично развиващите се политики на Европейския съюз, защото позволява добивът на критични елементи да се увеличи без откриването на нови мини. Целта е едновременно да се намали екологичният отпечатък от минната индустрия и да се създадат нови вътрешни източници на суровини.
Общото в подхода на тези страни е стремежът да останат не просто производствени площадки, а да се придвижат нагоре по веригата на стойността – към рафиниране, производство на материали и рециклиране.
Къде е България?
Макар темата рядко да попада във фокуса на обществения дебат, България има далеч по-добри изходни позиции, отколкото често се предполага.
Страната разполага с една от най-развитите минни индустрии в Европа. Медодобивът е сред стратегическите отрасли на икономиката, а предприятия като „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ вече инвестират в модерни технологии за по-ефективно извличане на полезни компоненти, дигитализация на производството и намаляване на екологичния отпечатък.
Подобно на Полша, България разполага с десетки стари хвостохранилища и минни терени, които вероятно съдържат ценни количества германий, галий, кобалт и други стратегически елементи.
Сред перспективните суровини са още баритът, волфрамът и редица съпътстващи продукти от минната дейност.
По думите на проф. Пейчева от Геологически институт на БАН България вече е водещ европейски доставчик на барит, получаван от отпадъците на находище „Кремиковци“, което показва, че част от ресурсите за бъдещата индустрия могат да бъдат открити именно там, където доскоро се е третирало като отпадък.
Все пак развитото минно дело е най-силното конкурентно предимство на България. Чудесен пример за това как трябва да изглежда модерно минно предприятие в контекста на европейската политика е минно-обогатителният комплекс „Милин камък“ край Брезник. Инвеститорът „Брезник минералс“ демонстрира капацитет да разработва нови находища, отговарящи на най-високи екологични и технологични стандарти.
Точно тези индустриални компетентности ще бъдат решаващи при кандидатстването на България с проекти по Закона за критичните суровини, независимо дали става дума за добив, преработка, извличане на съпътстващи критични елементи или рециклиране. Изводът е ясен, голямото предимство на страната е натрупаният инженерен, технологичен и инвестиционен капацитет на водещите компании в минния сектор.
Предизвикателствата обаче остават сериозни. Европейската сметна палата предупреди, че въпреки амбициозните цели на европейското законодателство, процедурите по разрешаване и реализация на подобни проекти остават бавни.
„Въпросът днec e в cъcтoяниeтo нa пpoyчвaниятa и нaличиeтo нa пoдгoтвeни oбeĸти, a нe в caмoтo съществуване нa пoлeзни изĸoпaeми.“, заяви наскоро изпълнитeлният диpeĸтop нa Бългapcĸaтa миннo-гeoлoжĸa ĸaмapa дoц. д-p инж. Ивaн Mитeв.
Според проф. Пейчева обаче България трябва да реши и един по-малко видим, но съществен проблем – представянето на националните геоложки данни в европейските информационни системи. По думите ѝ страната все още няма собствена геоложка служба, която да поддържа информацията в платформите на Асоциацията на европейските геоложки служби. Добрата новина е, че заедно с Министерството на енергетиката се работи по изграждането на такава база данни. Според нея именно по-добрата координация между институциите ще бъде ключова, ако България иска пълноценно да се възползва от възможностите на европейската политика за критичните суровини.
Перспективите пред България са две. Страната да остане единствено доставчик на суровини и да реализира ограничени икономически ползи или да успее да изгради цялостна екосистема – от геоложките проучвания и добива през преработката до рециклирането и научноизследователската дейност, и така да се превърне в значим европейски индустриален играч.
След години няма да има значение единствено кои държави са разполагали с най-богатите находища. Значение ще има кои са успели да изградят индустрия, технологии и добавена стойност около тях, защото във време на геополитически турболенции суровините не са просто геология - те са политика и национална сигурност!
