Несъмнено през последните години инфлацията у нас предизвика желание за сравнение на цените на основните хранителни стоки в България с тези в редица европейски държави. Интернет изобилства със снимки как една и съща стока на една и съща фирма с един и същи грамаж е по-евтина например в германски супермаркет от голяма хранителна верига, отколкото у нас. Сравнение се прави с млечни продукти, плодове и зеленчуци, месо и риба.
Поскъпването на горивата и торовете и сложната геополитическа обстановка най-често се изтъкват като основни причини за по-високите цени на основните хранителни продукти у нас спрямо тези в редица европейски държави. Къде е истината? Да, горивата поскъпнаха и доведоха до ръст в цените, но той беше еднакъв както за България, така и за цяла Европа. Разликата идва от други фактора.
На първо място доходите. В България те са значително по-ниски от тези в Европа. И като прибавим към това и по-високата инфлация, усещането за значително поскъпване още повече се засилва.
„Инфлацията в еврозоната се движи около 3 - 3,2%, докато в България хармонизираната годишна инфлация към май 2026 г. достига 6,3%. Пред България по този показател е единствено Румъния. ри храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия инфлацията в еврозоната през април и май е около 3,3%, а при някои основни преработени храни, сред които сирене, кашкавал и хляб, ръстът е около 1,1%. В същото време общата инфлация в България остава висока основно заради поскъпването на услугите“, обяснява Милена Драгийска, управител на една от големите хранителни вериги у нас.
Да - средната работна заплата също се е увеличила значително. За периода 2021-2026 гг. тя е нараснала с 88%. Това създава допълнително потребление, което също влияе върху инфлационните процеси.
„Също така е важно да се отбележи, че допреди 15 години над 40% от доходите на едно домакинство са отивали за храни и напитки. Днес този дял е под 30% и ще продължи да намалява“, поясни Драгийска.
ДДС-то е друг значим фактор, който влияние върху това цените у нас да са по-високи от тези в Западна Европа. В България то е в размер на 20%, докато в една Ирландия, например е 7%. Така автоматично се получава оскъпяване от 13%.
Най-често правим сравнение с Германия. От хранителната верига са направили изчисления на база 21 продукта от малката потребителска кошница. Вижда се, че те са с 23% по-евтини у нас спрямо Германия преди да бъдат обложени с ДДС. След облагане те отново са по-евтини в България, но с едва 14%. Тоест получава се една разлика от 9%, която не е никак малка. „Митът е разбит и статистиката на ЕС го показва – България е с едни от най-ниските цени“, каза Драгомир Илиев, управител „Стоково снабдяване“ в хранителната верига.
Третият фактор е зависимостта от вноса. Въпросната хранителна верига внася около 80% от някои суровини, които не достигат. „Когато липсва родна суровина, това означава, че трябва да внасяме и чуждата инфлация“, заяви Драгийска и допълни: „Добри производители има. Въпросът е, че са твърде малко на фона на цялото потребление в страната“.
Именно поради факта, че българският пазар на хранителни стоки е в критична зависимост от вноса, от компанията предлагат държавата, търговците и производителите да се обединят в създаването на Парк за хранителен суверенитет. В него вcичĸи зaинтepecoвaни cтpaни ще имaт paзпpeдeлeни зaдaчи cъc cpoĸoвe. Предложението вече е обсъдено с министъра на земеделието и храните и се очаква да бъде представено на властта.
