Един от най-големите рискове в бюджета за 2026 г. е, че в държавната администрация се прие подход на свързване на възнагражденията със средната работна заплата. Това означава автоматично увеличение на заплати без да са обвързани с показатели за ефективност.
„Всичко това води до големи рискове и до голямо напрежение в разходите. Стига се до момент, в който вместо да теглим дългове за инфраструктура и инвестиции, ние теглим заеми, за да плащаме заплати на администрацията. Това е първото, което трябва да спре“, каза Лидия Шулева бивш социален министър и бизнес и финансов консултант по време на X-тата годишна конференция по управление на риска „България между ръст и риск“.
„Ако искаме що-годе нормален бюджет за 2026 г. тази връзка на автоматично увеличение на заплатите трябва да се премахне или поне трябва да се вземе решение за замразяване“, категорична е тя.
Увеличавайки заплатите в бюджетната сфера, те формират по-висока средна работна заплата. На следващата година средната заплата става още по-голяма, което автоматично подхранва ръста.
Налице са редица възможности за оптимизиране на бюджета. Често се говори за попълване на бюджета чрез повишаване на данъци и осигуровки. Преди обаче да се задейства този лост на увеличаване на бюджетните приходи има други механизми, с които да се попълни държавната хазна. Така например, България все още не е стигнала европейските нива по отношение на акцизи на алкохол, цигари и горива. „Там има доста голяма възможност за повишаване и това е един немалък приход в бюджета“, казва Шулева.
В пенсионната сфера също има резерви. Не става дума за намаляване на пенсиите, но не е налице никаква причина за добавката от 60 лв. във връзка с коронавируса за нови пенсионери. „Също така редица социални плащания минават през пенсионната система напълно неадекватно. С тези огромни заплати държавните служители не пращат данъци и осигуровки. Това са големи пера“, заключава Шулева. Към момента в държавния сектор работят близо 400 000 души, което е много на фона на 3 милиона работещи в България.
Също така доходите в България спрямо средноевропейските са на много ниско ниво. Единият от начините да се увеличат е като се ориентираме към производство по-голяма добавена стойност.
Участниците в конференцията не подминаха и темата за присъединяването на България към еврозоната. Ако въпросът досега беше за минусите и плюсовете от евентуално присъединяване, то днес и в бъдеще на дневен ред ще бъде въпросът кои показатели да следим, за да разберем дали то е било успешно и здравословно за българската икономика.
„Силно се надяваме да последваме пътя на Хърватска. Присъединяването към еврозоната е финалния завършек на един дълъг път, който извървя България. С еврозоната и Шенген имаме всички предпоставки да върви нагоре от гл.т. на инвестиции, било то чуждестранни или местни“, каза финансистът Иван Гечев.
Единият от показателите, които трябва да следим е качеството на живот на хората. След 2-3 години те трябва да живеят по-добре от днес. „В краткосрочен аспект трябва да гледаме какво се случва с държавния бюджет. Там е възможно да се „счупят нещата“. Прекалена държавна намеса при присъединяване към еврозоната също крие рискове. Ако бизнеса пострада това ще го усети средностатическият българин. Туризмът също е важно перо. До 6-9 месеца секторът трябва да отрази ръст“, каза Гечев.
Що се отнася до мястото на България в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), то страната ни отчита както икономически растеж, така и инфлация над средните за региона. Икономическият растеж, обаче не е устойчив. Причината е, че е движен от вътрешното потребление, а дефицитните разходи, финансирани с емитиране на дълг, не се ползват за преструктуриране на икономиката и не водят до подобряване на производителността на българското стопанство. Инфлацията ще остане висока най-вече заради вътрешното потребление.
За текущата година прогнозата на Кофас е за ръст на българската икономика от 3.1%, а за 2026-та – 2.6%. Така страната ни се нарежда в ТОП 3 на държавите от ЦИЕ с най-бързо растяща икономика, наред с Хърватия и Полша.
Проблемът с чуждестранните инвестиции продължава да се задълбочава. Отчетеният ръст на инвестиционните потоци се дължи не на навлизане на свежи вложения отвън, а на реинвестиране на печалба.
