Мъглата рязко ограничава видимостта и изисква по-бавно движение, по-голяма дистанция и правилно използване на светлините. Автомобилът трябва да бъде видим както за движещите се отпред, така и за тези отзад. Затова се използват къси светлини, които включват и задните габарити, а не разчитане само на дневните светлини на автомобила. При наличие, могат да се включат и фаровете за мъгла.
„Никога не използвайте дългите светлини“, гласи указанието на експертите. Причината е, че светлината се отразява в капките във въздуха и създава отблясъци, които допълнително затрудняват виждането на пътя.
Разстоянието до автомобила отпред трябва да бъде увеличено, за да има време за реакция при внезапно спиране или промяна в движението. При мъгла водачът трябва да следи пътните линии с поглед, за да остане в правилната лента. От физична гледна точка мъглата не просто намалява видимостта, но и променя коефициента на сцепление с пътната настилка. Микроскопичните водни капчици се кондензират върху асфалта и образуват тънък хлъзгав и влажен филм, който по свойства се доближава до лек дъжд или роса. При такива условия всяко рязко натискане на спирачката или рязка смяна на лентата може лесно да провокира загуба на сцепление и поднасяне.
През 2020 година в българското законодателство бе добавен знак А42 "Намалена видимост", който сигнализира и за мъгла. Ако го видите, но видимостта на пътя е добра, бъдете нащрек и намалете скоростта.
При изключително гъста мъгла, когато видимостта е почти нулева, препоръката е първо да се включат аварийните светлини, а след това автомобилът да бъде изведен от движението. Най-безопасното място е паркинг или друга отбивка извън пътното платно.
