През 1966 година в Цвикау, под строга секретност, източногермански инженери сглобяват автомобил, който е имал потенциала да революционизира индустрията на ГДР. Става дума за експериментален прототип на Trabant, оборудван с роторно-бутален двигател KKM 400, удължено междуосие и практичен, голям заден капак. Работата по този проект е проведена в рамките на съвместни изследователски действия със западногермански инженери – изключително рядък пример за технологично сътрудничество от двете страни на Желязната завеса.
Изглеждало, че източногерманската автомобилна индустрия има реален шанс за технологичен пробив. Тези амбициозни планове обаче не били предопределени да се сбъднат: роторният Trabant останал уникален единичен екземпляр, а всички напредничеви разработки изчезнали безследно в бюрократичните лабиринти на ГДР.
Технологията зад този автомобил залага на Ванкеловия двигател – специфичен ротационен бутален двигател с вътрешно горене, разработен от немския инженер Феликс Ванкел през 50-те години на миналия век. В него, вместо традиционните бутала, работещи нагоре и надолу, се използва триъгълен ротор, който се върти вътре в овален корпус.
В продължение на десетилетия нищо не се чува за експерименталния прототип. Едва през 2023 година колата е неочаквано открита. Реставраторите прекарват три години в старателна реконструкция на външния вид на автомобила, като ползват стари черно-бели снимки, архивни материали от Кемниц и разкази на очевидци. Крайният резултат надминава очакванията – днес прототипът изглежда точно така, както през 1966 г.
От 1 октомври 2026 година легендарният Trabant със своя роторен двигател ще заеме почетно място в специална изложба в музея „Аугуст Хорх“ в Цвикау. Служителите на музея обаче предпочитат да не уточняват дали автомобилът е способен да се движи на собствен ход, за да поддържат напрежението и интереса на посетителите живи.
