Ваксинация на дребни преживни животни против шарка към настоящия момент няма да се извършва. Това каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов преди дни. Министърът каза, че такива решения не могат да се вземат под натиск, емоционално, както и не трябва да са прибързани и че подобни решения трябва да бъдат основани само и единствено на науката, опита и фактите и всичко това да бъде в интерес на българското животновъдство. Разделен ли е секторът… Пред ФАКТИ говори Александър Алексиев, собственик и управител на най-голямото индивидуално овче млекопроизводствено стопанство в страната, управител на Българският фермерски кооператив.
- Г-н Алексиев, Министерството на земеделието реши да не ваксинира дребните преживни животни срещу шарка, позовавайки се на намалелия брой огнища. Решението предизвика дълбоко разделение в сектора. Защо?
- Искам открито да приветствам решението на Министерството на земеделието да не се пристъпва към ваксинация на дребните преживни животни. Това е разумна и навременна стъпка, основана на анализа на реалната епизоотична ситуация. Надявам се това да бъде началото на последователни и обмислени решения, които да поставят сектора на устойчив икономически и управленски път. Що се отнася до твърденията за „разделение“ – за мен то е изкуствено създадено и медийно преувеличено. В реалността разделението не е свързано с ваксинацията. То е само между фермерите, които спазват правилата и тези, които ги нарушават.
Ние работим на светло, плащаме данъци, инвестираме в биосигурност, технологии, екологични практики – и така произвеждаме 75% от българското мляко, а наши колеги фермери работят в сивия сектор, не плащат данъци, не спазват санитарни стандарти и почти не произвеждат храна.
Голяма част от вторите са подведени от един човек, който не е животновъд, но налага фалшиви тези, че ваксината е универсално решение и че хората, които се противопоставят, са „злите“ в системата. Истината е точно обратната – реалните производители, които работим с кредити, с технологии и под строг контрол, имаме най-много какво да загубим от прибързани решения без икономическа логика.
И ако трябва да бъда напълно откровен – нито един от тези, които така уверено говорят от екрана, не се е обадил да потърси професионален съвет как да направи стопанството си по-ефективно, как да изгради биосигурност или как да оптимизира храненето на животните. Вместо това се търси лесното – пропаганда вместо решения.
Затова приветствам решението на МЗХ не просто като стопанин, а като човек, който вярва, че пътят напред минава през икономическа логика, а не административен популизъм. Както многократно съм подчертавал – икономическият аспект е фундаментът на всяко устойчиво развитие. Това не е мое мнение, а принцип, залегнал още в класическите икономически теории. Адам Смит в „Богатството на народите“ посочва, че
чрез взаимодействието на индивидуалните интереси се постига обществено благополучие – т.нар. „невидима ръка“ на пазара.
Ако дадем на стопаните икономическа свобода и предвидимост, те естествено ще се стремят към ефективност и качество, което от своя страна ще доведе до по-силен сектор и обществено богатство.
- Защо едни фермери искат ваксинация, а други не. Защо секторът е на две?
- Истината е, че почти всички фермери искат и извършват ваксинация — никой не отрича науката. Ваксините са основен инструмент на съвременната медицина и са решаващ фактор в животновъдството.
Разделението не е дали да има ваксинация, а как, кога и при какви последствия да се прилага тя.
Има съществена разлика между заболяването от шарка, при което ваксинацията не е решение, и други заболявания, при които е задължително. Основният проблем е, че ваксинирането на дребните преживни животни срещу шарка автоматично задейства търговски ограничения, които блокират движението на животни, продажбата на мляко и износа на продукти. Това има пряко отражение върху икономиката на сектора.
Много хора не осъзнават, че това не е просто ветеринарен въпрос, а икономически и пазарен процес, който засяга хиляди фермери, преработватели и потребители.
Затова трябва да гледаме на ситуацията в макро мащаб – да мислим стратегически, не емоционално. Класификацията на заболяванията и приложимите мерки не са въпрос на лична преценка – те са ясно разписани в европейското законодателство. Законът е за всички и трябва да се прилага еднакво, не според моментния обществен натиск или отделни мнения.
- Твърди се, че огнищата на болестта значително намаляват, а през последните седмици дори не са регистрирани нови случаи. Какъв проблем е шарката?
- Да, това е вярно – вече повече от 20 дни в страната не са регистрирани нови огнища на шарка. Тенденцията е ясна и положителна. Последните случаи, които имахме, са резултат именно от нерегламентирано движение на животни, при което те са били в инкубационен период и са пренесли вируса преди въвеждането на по-строг контрол.
Добрата новина е, че Министерството на вътрешните работи вече активно се включи и започна да ограничава този тип нелегални превози – нещо, което доскоро липсваше като контролен механизъм. Това вече дава резултат.
Освен това, биологичният и сезонен фактор в момента е на наша страна – животните са по кошарите, повечето са бременни, а зимата естествено ограничава движението им и контактите между стада. Имаме всички предпоставки да потушим заболяването напълно, без да се прибягва до крайни и икономически пагубни мерки. Затова моят апел е прост - не трябва сами да си слагаме бесилото. Болестта е под контрол, остава само да проявим разум, дисциплина и доверие в институциите. И да не се поддаваме на заблуди и насаждане на страхове.
- Вярно ли е, ваксинацията би довела до големи финансови загуби за млекопреработвателите, които разчитат силно на износа на млечни продукти?
- Искам изрично да уточня, аз съм фермер и произвеждам мляко. Част от професионалната ми отговорност обаче е да познавам целия сектор и да разбирам ефектите по веригата от производството до преработката и износа.
Говорил съм с множество млекопреработватели, и фактите са ясни: според икономическия анализ на Министерството на земеделието близо 80% от българската млечна продукция е насочена към износ.
Голяма част от предприятията, които работят с овче и козе мляко, са изцяло експортно ориентирани. Ако пазарът се затвори вследствие на търговските ограничения, които следват след ваксинация срещу шарка, тези предприятия просто няма да имат на кого да продават. И с техния фалит ще изчезне и продукцията им и за българската трапеза.
Тук не става въпрос за мнение, а за елементарна пазарна логика – когато износът спре, приходите се свиват, предприятията фалират, а това води до верижна реакция: спад на изкупните цени, невъзможност за плащане към фермерите и срив на целия сектор.
Овчето мляко в България традиционно се изкупува в периода април–септември, а сиренето, произведено от него, се реализира в следващата година.
Ако държавата беше решила да ваксинираме, следващата година нямаше да има нито пазар, нито изкупуване, а през 2026 г. цените просто щяха се сринат до нива, колкото за литър вода. И затова питам напълно сериозно: Ако ваксинираме животните и изгубим пазара, за какво ще ни бъдат те? Да ги гледаме като домашни любимци? Важно е, че отговорните институции взеха предвид тези фактори, вместо да се подведат по популистки искания.
- Може ли фермер сам да реши да ваксинира животните си?
- Законът е ясен, фермер не може самоволно да реши да ваксинира животните си, когато дадена ваксина не е разрешена за употреба от компетентните органи.
Причината е проста: има ясно установени регулации, които гарантират безопасността както на животните, така и на хората – производители и потребители.
В европейското и националното законодателство има списъци със забранени вещества и ветеринарни препарати, включително ваксини, чието използване може да доведе до ограничения в търговията и риск за здравето.
Затова не може всеки да решава сам кога и какво да прилага – има ред, контрол и отговорност. Ако приемем, че всеки може сам да решава дали и с какво да ваксинира, това би било все едно всеки да избира сам дали да следва Закона за движение по пътищата. В земеделието и животновъдството индивидуалното действие без координация е пряк риск за цялата система.
- От началото на годината в страната са регистрирани общо 168 огнища на шарка, концентрирани предимно в област Пловдив. Защо там? Какво не се прави там като хората?
- Не бих търсил проблема в географското разпределение на огнищата. Фактът, че по-голямата част са концентрирани в област Пловдив, е по-скоро резултат от конкретна верига от събития, а не от някаква „слаба точка“ на региона.
На всички специалисти е ясно, че това заболяване не се пренася по гълъбите.
Истината е по-проста, макар и неудобна – в страната са вкарани животни, носители на вируса, които са попаднали именно в този район. Оттам нататък болестта се е разпространила чрез нерегламентирано движение и търговия с животни, а не заради местоположението на фермите.
- Дали може да се установи откъде точно е тръгнало и кой е виновен?
- Това вече е в правомощията на институциите – МВР и БАБХ. Нашата роля като производители е да спазваме мерките и да не допускаме вторични огнища.
Добрата новина е, че ситуацията в момента е овладяна, именно благодарение на навременните действия на БАБХ и на строгия контрол на областната дирекция в Пловдив. Болестта е локализирана, и ако запазим дисциплината, има всички предпоставки да бъде напълно елиминирана без крайни мерки.
- До момента броят на умъртвените животни вече надхвърля 22 000 глави. Малко ли е, много ли е това…
- Към момента броят на умъртвените животни представлява около 2% от общото поголовие в страната. Колкото и неприятно да звучи, при вирус с толкова висока заразност това е относително ограничен мащаб на пораженията. В исторически и дори медицински контекст има пандемии с многократно по-тежки последствия и то включително за хората.
Ако погледнем чисто статистически, в последните години животновъдството в България губи между 3,5 и 4% от поголовието годишно, без да има епидемия, това е само заради лошите икономически условия, липсата на дългосрочна стратегия, кадри, лошо управление и слабата пазарна подкрепа.
Дори ще добавя, че секторът беше подвластен на редица частни интереси, на които е време да се сложи край за едно по-добро бъдеще. И тук идва логичният въпрос: Когато всяка година губим хиляди животни от системни икономически причини, защо тогава никой не говори за „икономическа пандемия“ в сектора?
- Как се компенсират фермерите, чиито животни са умъртвени…
- Към момента компенсациите, които държавата изплаща, са сред най-високите в Европейския съюз – със сигурност по-високи от тези в Гърция или Румъния.
Фермерите получават авансово 200 лева на глава, а след приключване на административната процедура се доплащат още между 250 и 350 лева, в зависимост от категорията и породата.
- В съседна Гърция фермери прибягват до нелицензирани ваксини срещу шарка. У нас има ли такива практики и какъв риск крие това…
- Не разполагам с потвърдена информация, че в Гърция фермери прибягват до нелицензирани ваксини, но знам, че там контролът от страна на държавата е изключително строг и това е правилният подход. Законът трябва да се прилага без изключения.
У нас съм чувал слухове за подобни опити, но нямам доказателства или конкретни случаи.
Ако действително има фермери, които обмислят подобни действия, моля ги да не го правят.
Това е не просто нарушение, а пряк риск за животните и за цялата система, включително за тях самите. Причината е много ясна - при лабораторно тестване няма механизъм, който да разграничи ваксинирано от заразено животно. В момента, в който се отчете положителна проба, стадото подлежи на евтаназия. Тоест, нелегалната ваксинация е равнозначна на подписване на смъртната присъда на собственото стопанство.
Тук няма място за импровизации. Секторът има нужда от дисциплина, не от паника. Всеки, който предприема самоволни действия, не само рискува своето стадо, но поставя под заплаха и колегите си. Тези средства са напълно достатъчни за стопанства, които отглеждат автохтонни (местни) породи, тъй като разходите за репопулация там са сравнително по-ниски. Но при високопродуктивните породи, които се използват в интензивните ферми, като тези, които произвеждат по 400–500 литра мляко на овца годишно, компенсациите са крайно недостатъчни. Разходите за генетика, внос, адаптация, карантина и хранене многократно надхвърлят посочените суми. Затова всяка мярка, която ограничава износа, е пагубна.
